Открих го до малък извор. Беше сам и се готвеше да отнеме собствения си живот. Тъкмо отмиваше кръвта от лицето и ръцете си и парфюмираше косите и брадата си. Беше смъкнал шлема си и бе разхлабил бронята си. Изглеждаше толкова спокоен, все едно се канеше да се окъпе в извора. Мечът ми каза: „Това е моят господар“; тогава аз извиках: „Владетелю Отори!“ И когато Шигеру се обърна, му позволих да ме види и му подадох меча. „Джато“, възкликна той развълнувано, пое го с две ръце и се поклони дълбоко. После се взря в острието, отмести поглед към мен и, изглежда, излезе от транса, в който се намираше. Казах му нещо в смисъл: „Не се самоубивайте“ и после мечът заговори чрез мен: „Живейте и отмъстете.“ Тогава той се усмихна и скочи на крака, стиснал оръжието в ръка. Помогнах му да се измъкне и го отведох в къщата на майка му в Хаги. Когато стигнахме там, вече се бяхме сприятелили.
— Често съм се питала как сте се запознали… — рече Шизука. — Значи ти си спасил живота му.
— Не аз, а Джато. Това е начинът, по който мечът преминава от ръка в ръка. Такео го притежава, защото Юки му го даде в Инуяма. И заради непокорството й оттогава Кикута започнаха да се съмняват в нея.
— Колко странни са пътищата на съдбата — рече тихо Шизука.
— Да, съществува някаква връзка между всички нас, на която не можем да противостоим. Чувствам, че трябва да действаме заедно с него, и то най-вече защото Джато избра Такео чрез моята дъщеря. Освен това така ще мога да изпълня обещанието си никога да не му вредя и вероятно отчасти да изкупя вината си заради ролята, която изиграх в смъртта на Шигеру — той замълча за момент и после добави с глух глас: — Представям си израза на лицето му, когато двамата с Такео не се върнахме в Инуяма онази нощ, и това изражение ми се явява насън.
Няколко мига и двамата останаха безмълвни. Внезапна светкавица озари стаята и Шизука чу как в планината изтрещя гръмотевица. Кенджи довърши:
— Надявам се, че кръвта ти на Кикута няма да те отдели от нас.
— Не, решението ти ми носи облекчение, защото означава, че мога да остана вярна на Каеде. Съжалявам, но никога не бих сторила нещо, което би могло да навреди на когото и да е от двамата.
Признанието й го накара да се усмихне.
— Винаги съм си го мислел. Не само заради обичта ти към Каеде… наясно съм с това, колко силни бяха чувствата ти към Шигеру и към владетелката Маруяма, както и с ролята, която изигра в съюза с Араи — Кенджи я гледаше изпитателно. — Шизука, ти не изглеждаше истински изненадана, когато ти казах за архива на Шигеру. От известно време се опитвам да определя кой може да е бил неговият информатор в Племето.
Тя се разтрепери против волята си. Нейното непокорство… предателство, ако трябваше да бъде наречено подобаващо… предстоеше да бъде разкрито. Не можеше дори да си представи какво щеше да й стори Племето.
— Ти си била, нали? — продължи Кенджи.
— Чичо… — започна тя.
— Не се тревожи — побърза да я успокои той. — Никога няма да говоря за това с друг човек. Но искам да разбера защо.
— Беше след Яегахара — рече тя. — Както знаеш, аз предоставих информацията на Ийда, че Шигеру търси съюз със Сейшуу. Шигеру се бе доверил на Араи и аз предадох информацията нататък. Причината Тохан да постигнат своя триумф бях аз, заради мен десет хиляди загинаха на бойното поле и после още неясно колко — от изтезания и глад. Наблюдавах Шигеру през следващите няколко години и бях обзета от възхищение заради неговото търпение и сила на духа. Струваше ми се единственият добър човек, когото бях срещала някога, а главната роля в неговото поражение бе моя. Затова реших да му помогна, като своеобразно обезщетение. Той ми задаваше много въпроси за Племето и аз му разказах всичко, което можах. Не беше трудно да го запазя в тайна — обучена съм за това — млъкна за момент и после добави: — Опасявах се, че ще се разгневиш.
Той поклати глава.
— Би трябвало, предполагам. Ако бях разбрал по-рано, щях да издам заповед за твоето наказание и смърт — той я наблюдаваше с възхищение. — Наистина си надарена с безстрашието на Кикута. Всъщност аз съм доволен, че си сторила онова, което си сторила. Помогнала си на Шигеру, а сега това наследство закриля Такео и може дори да представлява обезщетение за собственото ми предателство!
— Ще заминеш ли при Такео?
— Надявах се на малко повече вести. Кондо трябва да се върне скоро. Иначе, да, ще отида в Маруяма.