— Проводи пратеник. Нека ида аз. Твърде опасно е да отидеш лично. Но дали Такео ще се довери на някого от Племето?
— Може би ще отидем двамата. И ще вземем синовете ти.
Шизука впери поглед в него. Край главата й бръмчеше комар, но тя не махна с ръка да го прогони.
— Момчетата ще бъдат нашата гаранция пред него — рече Кенджи тихо.
Отново проблесна светкавица; този път гръмотевицата отекна по-близо. Внезапно плисна дъжд. Рукна от стрехите и откъм градината се разнесе мирис на мокра пръст.
Бурята вилня над селото в продължение на три-четири дни. Преди завръщането на Кондо пристигна друго съобщение от някакво момиче от фамилията Муто, което работеше в резиденцията на владетеля Фудживара на юг. Беше кратко и тревожно, без да съдържа подробностите, които те искаха да знаят, написано набързо и явно под заплахата на някаква опасност, и гласеше само че Ширакава Каеде се намира в къщата и е омъжена за владетеля Фудживара.
— Какво са й сторили този път? — възкликна Кенджи, когото гневът бе извадил от унинието на скръбта.
— От самото начало знаехме, че бракът й с Такео няма да бъде приет радушно — рече Шизука. — Предполагам, че Фудживара и Араи са уредили това помежду си. Владетелят Фудживара искаше да се ожени за нея още преди заминаването й през пролетта. Опасявам се, че аз я подтикнах да се сближи с него — представи си Каеде затворена в разкошната резиденция, спомни си жестокостта на благородника и й се прииска да бе действала другояче. — Не знам какво е станало с мен — каза тя на чичо си. — Преди време бях безразлична към всички тези неща. Сега установявам, че ме вълнуват дълбоко; изпитвам възмущение и ужас и съм преизпълнена със състрадание и към двамата.
— Още щом я видях за първи път, бях затрогнат от тежката участ на владетелката Ширакава — отвърна той. — Едва ли е възможно точно сега човек да не я жали дори повече.
— Как ли ще постъпи Такео? — запита се Шизука на глас.
— Ще започне война — предрече Кенджи. — И почти със сигурност ще бъде победен. Може да се окаже, че е твърде късно да сключим мир с него.
Шизука видя как скръбта отново обгърна чичо й. Страхуваше се, че той наистина щеше да последва дъщеря си в смъртта, и се постара да не го оставя сам.
Мина още седмица преди Кондо най-после да се върне. Времето се бе оправило и Шизука бе отишла в светилището да се помоли отново на божеството на войната да закриля Такео. Тя се поклони на изображението, стана и плесна три пъти с ръце, молейки се освен това, макар и без особена надежда, Каеде да бъде спасена. Когато се обърна, за да си тръгне, пред нея сияещ изникна Таку, току-що излязъл от състояние на невидимост.
— Ха! — извика той победоносно. — Този път не ме усети.
Тя бе удивена, защото нито го бе чула, нито бе различила очертанията му.
— Браво!
Таку се усмихна доволен.
— Кондо Киичи се върна. Чака те. Чичо иска да чуеш какви вести е донесъл.
— Гледай да не ги чуеш и ти — подразни го тя.
— Аз обичам да чувам разни неща — отвърна той. — Харесва ми да знам тайните на всички.
Хукна пред нея нагоре по прашната уличка, като ставаше невидим всеки път, когато преминаваше от слънце на сянка. „За него всичко това е просто игра, помисли си тя, както навремето беше за мен. Но в един момент миналата година вече не беше така. Защо? Какво стана с мен? Дали не е, защото познах страха? Страха да не загубя хората, които обичам?“
Кондо седеше с чичо й в главната стая на къщата. Тя коленичи пред тях и поздрави мъжа, който преди два месеца бе заявил желанието си да се ожени за нея. Виждайки го отново, вече знаеше, че не го иска. Щеше да намери някакво извинение, да се оправдае с лошо здраве. Лицето му бе отслабнало и измъчено, макар че поздравът му бе сърдечен.
— Съжалявам, че се забавих толкова — каза той. — В един момент вече смятах, че изобщо няма да се върна. Още щом пристигнах в Инуяма, бях задържан. Неуспешното нападение срещу теб бе докладвано на Араи и аз бях разпознат от хората, които дойдоха с нас в Ширакава. Очаквах да бъда екзекутиран. Но после се случи трагедия — избухна епидемия от едра шарка. Синът на Араи почина. Когато траурният период приключи, той прати да ме повикат и ме разпита подробно за теб.
— Сега отново проявява интерес към синовете ти — отбеляза Кенджи.
— Заяви, че ми бил длъжник, тъй като съм ти спасил живота. Пожела да се върна на служба при него и предложи да ми признае статута на воин по майчина линия и да ми дава възнаграждение.