Шизука погледна към чичо си, но Кенджи не каза нищо. Кондо продължи:
— Аз приех. Надявам се, че съм постъпил правилно. Разбира се, това ме устройва, след като понастоящем нямам господар, но ако фамилията Муто възразява…
— Можеш да ни бъдеш от полза там — рече Кенджи.
— Владетелят Араи сметна, че знам къде се намираш, и ме помоли да ти предам съобщението, че иска да види синовете си и теб, за да обсъдите формалностите по осиновяването им.
— Иска ли и възстановяване на връзката ни? — попита Шизука.
— Държи да се преместиш в Инуяма като майка на момчетата — не каза направо „и като негова любовница“, но Шизука схвана скрития смисъл.
Докато говореше, Кондо не прояви ни най-малък признак за гняв или ревност, но за момент върху лицето му се мярна иронично изражение. Разбира се, ако уредеше положението си в класата на воините, той можеше да сключи изгоден брак. Бе поискал брак с нея само докато все още нямаше господар.
Шизука не можеше да определи дали явният му прагматизъм по-скоро я ядосваше, или забавляваше. Нямаше намерение да прати синовете си на Араи или отново да дели с него ложе, нито да се омъжи за Кондо. Силно се надяваше Кенджи да не й нареди да стори което и да е от тях.
— Всички тези възможности трябва да се обмислят внимателно — отбеляза чичо й.
— Да, разбира се — отвърна Кондо. — Във всеки случай положението се усложни заради офанзивата срещу Отори Такео.
— Надявахме се да получим вести за него — измърмори Кенджи.
— Араи бил вбесен от брака. Незабавно го обявил за недействителен и пратил голяма войскова част при Фудживара. По-късно през лятото самият той се преместил в Кумамото, достатъчно близо, за да нанесе удар върху Маруяма. Последното, което научих, беше, че владетелката Ширакава се намирала в резиденцията на владетеля Фудживара и била омъжена за него. Била изолирана, на практика живеела като в затвор — той изсумтя шумно и отметна глава назад. — Зная, че Фудживара се смяташе сгоден за нея, но не биваше да действа по този начин. Наредил да му я доведат със сила; неколцина от хората й били убити, между тях и Амано Тензо, което е голяма загуба. Не беше нужно да постъпва така. Аи и Хана са заложници в Инуяма. Можеше да се преговаря и да не се стига до кръвопролитие…
Сърцето на Шизука се жегна от жалост към двете момичета.
— Ти видя ли ги там?
— Не, не беше позволено — той изглеждаше искрено разгневен заради Каеде и Шизука си спомни необичайната му привързаност към нея.
— А Такео? — попита тя.
— Изглежда, Такео е тръгнал срещу Фудживара и се е натъкнал на армията на Араи. Бил е принуден да отстъпи. Оттам нататък всичко е твърде неясно. В Западната провинция имаше силен и твърде ранен тайфун. Връхлетял е двете армии близо до крайбрежието. Никой още не знае какъв е изходът.
— Ако Араи победи Такео, какво ще стори с него? — попита Шизука.
— Това се питат всички! Някои казват, че ще го екзекутира, а други — че няма да смее заради репутацията на Такео. Трети пък твърдят, че ще сключи съюз с него срещу Отори в Хаги.
— Близо до крайбрежието ли? — попита Кенджи. — Коя част по-точно?
— Недалеч от някакво градче — Шухо, струва ми се. Аз самият не познавам областта.
— Шухо ли? — повтори Кенджи. — Никога не съм бил там, но казват, че има красиво естествено езеро, което винаги съм искал да посетя. Отдавна не съм пътувал. Времето е великолепно за целта. По-добре ще е вие двамата да дойдете с мен.
Звучеше непринудено, но Шизука долови припряността му.
— Ами момчетата? — попита тя.
— Ще ги вземем с нас; за тях ще е полезен опит, а може дори да ни потрябват уменията на Таку — Кенджи се изправи. — Трябва да тръгнем незабавно. Ще си изберем коне в Ямагата.
— Какъв ви е планът? — попита Кондо. — Ако ми позволите да попитам, възнамерявате ли да се погрижите Такео да бъде премахнат?
— Не точно. Ще ти обясня по пътя — щом Кондо се поклони и напусна стаята, Кенджи каза тихо на Шизука: — Може и да успеем да стигнем навреме да му спасим живота.
Девета глава
Никой не говореше, докато яздехме, но отношението на Акита и воините му изглеждаше вежливо и почтително. Надявах се да съм спасил хората си и Хироши, но не очаквах собственият ми живот да бъде пощаден. Бях благодарен на Араи за това, че бе наредил да се отнасят с мен като с владетел от клана Отори — един от собствената му класа — и че не ме подложи на унижение, но си мислех, че или ще заповяда да бъда екзекутиран, или ще ми предостави възможността сам да си отнема живота. Въпреки възпитанието от детството ми, въпреки словата на Джо-Ан и обещанието ми към Каеде, знаех, че нямаше да имам друг избор, освен да се подчиня.