Тайфунът бе прочистил въздуха от влажността и утринта бе ясна и чиста. Мислите ми притежаваха същата яснота — Араи ме бе победил; аз се бях предал; щях да му се подчиня и да направя онова, което ми наредеше. Започнах да разбирам защо воините хранеха такова уважение към своя кодекс. Той правеше живота твърде лесен.
Думите на пророчеството изплуваха в съзнанието ми, но аз ги изтласках. Не исках нищо да ме отклонява от правилния път. Хвърлих поглед към Хироши, който яздеше до мен с изпънати рамене и високо вдигната глава. Старият кон пристъпваше невъзмутимо и от време навреме изпръхтяваше от удоволствие, наслаждавайки се на топлото слънце. Замислих се над възпитанието, което бе направило храбростта втора природа на това момче. Той знаеше по инстинкт как да се държи с достойнство; при все това съжалявах, че е толкова малък, а вече му се налага да преживее поражение и да прояви покорство пред врага.
Навсякъде около нас личаха следите на опустошението, оставени от тайфуна, който бе връхлетял крайбрежието. Къщи без покриви, огромни изкоренени дървета, пометени оризища и придошли реки, в които, притиснати от отпадъци, се носеха труповете на удавени волове, кучета и други животни. За момент изпитах тревога за земеделците в Маруяма, запитах се дали защитите, които бяхме изградили, са се оказали достатъчно здрави да предпазят нивите им, и какво щеше да стане с тях, ако Каеде и аз не бъдехме там да ги закриляме. Кому принадлежеше владението сега и кой щеше да се грижи за него? Беше мое за едно кратко лято, но аз вече скърбях, че съм го загубил. Бях вложил цялата си енергия във възстановяването му. Без съмнение членовете на Племето също щяха да се върнат и да накажат онези, които ги бяха изместили, след което щяха отново да се заемат със своя жесток занаят. И никой освен мен не можеше да ги спре.
Когато приближихме градчето Шухо, видяхме как хората на Араи претърсваха наоколо за храна. Дадох си сметка за допълнителното бреме, което тази огромна армия от хора и коне стоварваше върху земята. Всичко, което вече бе прибрано, щеше да бъде отнето, а реколтата, останала по нивята, бе унищожена от тайфуна. Надявах се селяните да притежават тайни оризища и скрити складове, защото иначе щяха да гладуват през зимата.
Градчето Шухо бе известно със своите многобройни студени извори, които образуваха езеро с блестящ син цвят. Водата му се смяташе за лековита и бе посветена на богинята на късмета. Вероятно затова мястото изглеждаше ведро и изпълнено с живот въпреки нахлулата войска и нанесените от бурята поражения. Прекрасният ден сякаш вещаеше завръщането на сполуката. Жителите вече се бяха заели да поправят и да изграждат отново, като си подхвърляха шеги и дори пееха. Ударите на чукове и стърженето на триони се носеха като жизнерадостна песен на фона на бълбукащата вода от придошлите потоци.
Намирахме се на главната улица, когато за мое удивление насред ведрата глъч чух някой да вика името ми.
— Такео! Владетелю Отори!
Гласът ми беше познат, макар че не можах да се сетя веднага кой бе притежателят му. После сладкият мирис на току-що отрязано дърво го накара да изплува в съзнанието ми — беше Широ, майсторът дърводелец от Хаги, който бе направил постройката за чаена церемония и славеевия под на Шигеру.
Обърнах глава по посока на гласа и го видях да ми маха от един покрив. Той извика отново:
— Владетелю Отори! — и песента на града бавно стихна, когато мъжете един по един взеха да оставят инструментите си и да се взират в нас.
Безмълвните им пламтящи погледи се насочваха към мен по същия начин, по който хората бяха гледали Шигеру, когато бе пристигнал на кон от Тераяма в Ямагата, вбесявайки и изпълвайки с тревога хората на Тохан, които ни съпровождаха, и по който гледаха мен, когато се намирах сред низвергнатите.
Аз гледах право напред, без да реагирам. Не исках да разгневя Акита. В края на краищата бях затворник. Но чувах как името ми се предаваше от уста на уста подобно на жужене на насекоми покрай цветен прашец.
Хироши прошепна:
— Всички познават владетеля Отори.
— Не говори — отвърнах, надявайки се хората да не бъдат наказани за поведението им. Питах се защо Широ е тук, дали са го прогонили от Средната провинция след смъртта на Шигеру и какви ли новини има от Хаги.