— Добре ли си? — пита ме. — Боже… добре ли си? Какво стана? Добре ли си?
Той е тук.
Тук е и искам единствено да се разпадна, но не го правя.
Не си позволявам.
— Благодаря ти — смогвам да кажа. — Благодаря, че дойде…
Той ме обвива с ръце, без да изглежда смутен от осемте чифта очи около нас. Просто ме притиска към себе си, обхванал с една ръка кръста ми, а с другата тила ми. Лицето ми е заровено в гърдите му, а топлината му вече ми е толкова позната. Учудващо утешителна. Прокарва длан нагоре-надолу по гърба ми, привеждайки глава към мен.
— Какво има, скъпа моя? — прошепва. — Какво се е случило? Моля те, кажи ми…
Примигвам.
— Искаш ли да те отведа оттук?
Не отговарям.
Вече не знам какво искам и от какво се нуждая. Всички ме убеждават да остана, но това не е техният дом. Това е къщата на Адам, а вече е повече от ясно, че той ме ненавижда. Но в същото време не искам да изоставям приятелите си. Не искам да изоставям Кенджи.
— Искаш ли аз да си тръгна? — пита ме Уорнър.
— Не — отговарям бързо. — Не.
Уорнър се отдръпва от мен съвсем мъничко.
— Кажи ми какво искаш от мен — настоява отчаяно той. — Кажи ми какво да направя и ще го направя.
— Това е най-откаченото нещо, което съм виждал досега — отбелязва Кенджи. — Нямаше да го повярвам, каквото ще да става. По никакъв начин.
— Като сапунена опера е — кимва Иън. — Но с по-долнопробни актьори.
— Аз пък мисля, че е сладко — казва Уинстън.
Изтръгвам се рязко от ръцете на Уорнър и се завъртам. Всички ни зяпат. Само Уинстън се усмихва.
— Какво става тук? — пита ги Уорнър. — Защо Джулиет изглежда така, сякаш е напът да се разплаче?
Никой не отговаря.
— Къде е Кент? — пита Уорнър с присвити насреща им очи. — Какво ѝ е направил?
— Излезе — отговаря Лили. — Тръгна си преди малко.
Уорнър обмисля получената информация и очите му притъмняват. Обръща се към мен.
— Моля те, кажи ми, че вече нямаш намерение да оставаш тук.
Заравям лице в ръцете си.
— Всички искат да помогнат… да се борят… с изключение на Адам. Но не могат да си тръгнат. А аз не искам да ги изоставям.
Уорнър въздъхва. Затваря очи.
— Тогава остани — казва нежно. — Щом така искаш. Остани. Не ми пречи да идвам дотук.
— Не мога — казвам му. — Трябва да вървя. Не ми е позволено да остана тук.
— Какво? — Гняв. Прехвърча през очите му. — Как така не ти е позволено?
— Адам не ме иска тук. Трябва да си тръгна, преди да се е върнал.
Челюстта на Уорнър се стяга. Очите му остават приковани в мен цял век. Почти виждам как разсъждава — как умът му работи с невероятна скорост, търси решение.
— Добре — казва накрая. — Добре. — Въздъхва. — Кашимото. — Казва изведнъж, без да откъсва очи от мен.
— Тук, сър.
Уорнър се въздържа да направи гримаса, когато се обръща към Кенджи.
— Ще настаня групата ти в личната ми тренировъчна зала в базата. Ще ми е нужен един ден да се погрижа за подробностите, но ще ви подсигуря лесен и сигурен достъп. Ще направиш себе си и екипа си невидими и всички ще следвате инструкциите ми. Ще можете да останете в базата, докато се подготвим за изпълнението на първата фаза от плана ни. — Пауза. — Съгласен ли си с този вариант?
Кенджи изглежда отвратен.
— Не, разбира се.
— Защо не?
— Защото искаш да ни заключиш в "личната си тренировъчна зала" — обяснява Кенджи, рисувайки кавички с пръстите си. — Защо просто не си признаеш, че целта ти е да ни хвърлиш в клетка и да ни убиеш бавно? Да не ме смяташ за олигофрен? Как пък реши, че ще повярвам на такава измишльотина?
— Ще се погрижа да ви хранят добре и редовно — откликва Уорнър. — Условията за живот ще са скромни, но не и по-скромни от сегашните ви. — Казва той, махвайки с ръка из стаята. — Този вариант ще ни даде идеална възможност да се виждаме и да планираме следващите си ходове. Несъмнено си наясно, че излагаш всички на риск, като ги държиш на нерегулирана територия. Мога да подсигуря по-голяма безопасност на теб и приятелите ти.
— Добре, но защо ти е да го правиш? — пита Иън. — Защо ти е да ни помагаш и да ни храниш, да се грижиш за оцеляването ни? Няма логика…
— Няма нужда от логика.
— Естествено, че има — парира го Лили. Очите ѝ са каменни, гневни. — Ще влезем във вражеска военна база и директно ще ни убият. — Озъбва му се тя. — Това може да е някакъв долен номер.