Това е стаята на Уорнър. А сега не ме е страх от него.
Изминалите няколко месеца го трансформираха в очите ми, а последните два дни бяха изпълнени прозрения, от които още се съвземам. Не мога да отрека, че вече ми се струва коренно различен.
Имам чувството, че го разбирам, както никога досега.
Той е като ужасено, изтерзано животно. Същество, прекарало целия си живот затворено в клетка, бито и малтретирано. Принуден е бил да живее по чужди правила и никога не му е дадена възможност да избере друго. И макар да разполага с всичко необходимо за убийството на човек, е твърде емоционално раним, за да използва тези си умения срещу баща си, срещу човека, превърнал го в убиец. Защото колкото и необяснимо да звучи, още си мечтае баща му да го обикне.
И го разбирам.
Наистина го разбирам.
— Какво се случи? — пита ме най-накрая Уорнър.
Седя на леглото му, той стои до вратата, вперил поглед в стената.
— Какво имаш предвид?
— С Кент — пояснява той. — По-рано. Какво ти е казал?
— О! — Изчервявам се. Засрамена. — Изрита ме от къщата си.
— Но защо?
— Беше побеснял — обяснявам аз. — Понеже те защитавах. Понеже те бях поканила да се върнеш.
— О.
Почти чувам как сърцата ни туптят в спусналата се помежду ни тишина.
— Защитавала си ме — казва накрая Уорнър.
— Да.
Не изрича нищо повече.
Нито пък аз.
— Значи, накарал те е да си тръгнеш — подхваща след малко Уорнър, — защото си ме защитавала?
— Да.
— Това ли е всичко?
Сърцето ми препуска диво. Внезапно се напрягам.
— Не.
— Имало е и друго?
— Да.
Уорнър примигва, без да откъсва очи от стената. Без да помръдва.
— Така ли?
Кимвам.
Той не казва нищо.
— Ядоса се — прошепвам аз, — защото не се съгласих с него, че си побъркан. И ме обвини — продължавам колебливо, — че съм влюбена в теб.
Уорнър издиша рязко. Докосва с ръка касата на вратата.
Сърцето ми бие като лудо.
Очите на Уорнър са залепени за стената.
— И ти си му казала, че говори глупости.
Дишай.
— Не.
Уорнър се обръща, но само наполовина. Виждам профила му, неравномерното вълнение на гърдите му. Сега се взира директно във вратата и е очевидно, че му коства големи усилия да проговори.
— Тогава си му казала, че е обезумял, че сигурно си е загубил ума, щом говори така.
— Не.
— Не — повтаря като ехо той.
Опитвам да не помръдвам.
Уорнър си поема дълбока, треперлива глътка въздух.
— Тогава какво си му казала?
Седем секунди загиват помежду ни.
— Нищо — прошепвам.
Уорнър е напълно неподвижен.
Аз не дишам.
Никой не проговаря цяла вечност.
— Разбира се — казва накрая той. Изглежда блед, нестабилен. — Не си му отвърнала. Разбира се.
— Ейрън… — Ставам на крака.
— Чака ме много работа преди утре — казва той. — Особено при положение че приятелите ти ще ни гостуват в базата. — Посяга с разтреперани ръце към вратата. — Прости ми, но трябва да вървя.
Трийсет и първа глава
Решавам да си взема вана.
Никога досега не съм си взимала вана.
Разтърсвам се из банята, докато ваната се пълни с топла вода, и откривам купища ароматен сапун. Какви ли не видове. С какви ли не размери. Всеки сапун е обвит в парче дебела пергаментова хартия и завързан с канап. На всяка опаковка има етикет, обозначаващ аромата.
Взимам едно от вързопчетата.
ЛОНИЦЕРА
Държа сапуна в ръка и си спомням колко различно изживяване бе къпането в Пункт Омега. Нямахме подобни глезотийки. Сапуните ни бяха груби, миришеха странно и общо взето не вършеха голяма работа. Кенджи носеше по някой калъп на тренировъчните ни часове, чупеше парчета от него и ме замеряше, когато се разконцентрирах.
Незнайно защо споменът ме кара да се разчувствам.
Сърцето ми подскача от радост при мисълта, че приятелите ми ще дойдат утре. Наистина се случва, казвам си. Ще бъдем неудържими, всички заедно. Нямам търпение.
Изучавам по-внимателно етикета.
Върхови нотки на жасмин и нюанси на грозде. Леки нотки на люляк, лоницера, роза и канела. Нотките на портокаловия цвят и прахообразната основа завършват аромата.
Звучи прекрасно.
Открадвам един от сапуните на Уорнър.
Току-що изкъпана съм и нося чисто нови дрехи.
Непрекъснато душа кожата си, приятно изненадана от удоволствието да ухаеш на цвете. Досега не съм ухала на нищо. Постоянно галя с пръсти ръцете си, възхищавайки се на разликата, която един качествен сапун може да донесе. Никога през живота си не съм се чувствала толкова чиста. Не знаех, че сапунът може да се пени така и да се отразява толкова благотворно на тялото ми. Сапуните, които съм използвала досега, винаги изсушаваха кожата ми и ме караха да се чувствам некомфортно през следващите няколко часа. Този обаче е смайващ. Приказен. Чувствам кожата си мека и гладка, и безкрайно освежена.