Кенджи застава до мен. Кимва към Уорнър.
— Значи, това ти раздвижва кръвчицата, а?
Умирам от срам.
Кенджи се разсмива гръмко.
— За пръв път го виждам по анцуг. — Опитвам да прозвуча нормално. — Не съм го виждала дори по къси панталони.
Кенджи вирва едната си вежда.
— Обзалагам се, че си го виждала и по-разсъблечен.
Иде ми да потъна вдън земя.
От двама ни с Кенджи се очаква да прекараме следващия месец в тренировки. Такъв е планът. Трябва да се науча да се бия и да използвам силата си, така че никой да не може да ме надвие отново. Не можем да се впуснем в предстоящото без абсолютна увереност, а тъй като аз ще съм водачът на мисията, ме чака доста работа. Трябва да намеря начин да достигам енергията си незабавно и да регулирам количеството използвана сила във всеки един момент. Казано иначе: нужно е да постигна съвършено владеене на способността си.
Кенджи тренира в своята си насока, иска да усъвършенства умението си да прави и други хора невидими, да го постига без необходимост от пряк контакт. Но излиза, че двамата с него сме единствените, които имат сериозна работа за вършене. Касъл контролира дарбата си от десетилетия, а всички останали имат способности, към които са се адаптирали по съвсем естествен начин. Аз обаче трябва да се преборя със седемнайсетгодишната си психологическа травма.
Трябва да срутя тези изградени от мен самата стени.
Кенджи започва с лесна задача. Иска от мен да преместя една гира до другия край на стаята единствено със силата на волята си. За жалост, успявам да я помръдна само с милиметър. И дори не знам дали аз съм го сторила.
— Не си съсредоточена — казва ми Кенджи. — Трябва да направиш връзката, да достигнеш ядрото на силата си и да извлечеш енергия от него. — Обяснява той. — Трябва буквално да я източиш от себе си, за да я използваш, Джул. Трудно ще ти е само в началото, защото тялото ти е свикнало да я задържа в себе си. В твоя случай допринася и фактът, че цял живот си я потискала. Трябва да си дадеш разрешение да я освободиш. Да спуснеш гарда. Намери я. Овладей я. Освободи я.
Изнася ми същата тази реч отново и отново.
А аз опитвам да го направя отново и отново.
Броя до три.
Затварям очи и пробвам да се съсредоточа наистина този път. Откликвам на внезапния импулс на тялото си да вдигна ръце и да стъпя здраво на земята. Издишвам въздуха от дробовете си. Стисвам очи още по-плътно. Усещам как енергията се надига в мен, нахлува в костите ми, в кръвта ми, закипява така силно, че накрая прераства в мощна фурия, която не мога да удържа. Знам, че трябва да ѝ намеря отдушник, и то час по-скоро.
Но как?
Преди си мислех, че трябва да докосна нещо, за да я освободя.
Никога не ми е хрумвало да запратя енергията по друг обект. Живеех с мисълта, че ръцете ми са крайната дестинация; не ми е идвало наум да ги използвам като проводник, като канал за енергията. Чак сега осъзнавам, че мога да я изтласкам през ръцете си — през кожата си. И може би, ако съм достатъчно силна, да се науча как да я манипулирам в полет, как да я изпратя в избрана от мен посока.
Това внезапно прозрение поражда у мен нов изблик на увереност. Обзема ме вълнение, нямам търпение да проверя дали теорията ми е вярна. Подготвям се, усещайки как силата отново бушува в мен. Напрягам рамене, докато енергията обхваща ръцете ми, китките ми, дланите ми. Толкова е топла, толкова мощна, чувствам я като нещо материално, сякаш мога да я оплета между пръстите си.
Стисвам юмруци.
Свивам ръцете си в лактите и ги отдръпвам назад.
После ги изстрелвам напред, отваряйки длани в същия момент.
Тишина.
Отварям плахо едното си око и надниквам към гирата. Не е помръднала от мястото си.
Въздъхвам.
— ЗАЛЕГНИ — изкрещява Кенджи, дръпва ме назад и ме бутва по лице на пода.
Чувам как всички край нас крещят и се хвърлят на земята. Протягам шия и виждам, че са покрили главите и лицата си с ръце; опитвам да се огледам наоколо.
Студена паника сграбчва гърлото ми.
Скалната стена се напуква на стотици парчета и със зловещо скърцане рухва пред очите ми. С ужас виждам как един голям, назъбен къс потреперва за секунда, преди да се откачи от стената.
Уорнър стои точно под него.
Напът съм да изкрещя, когато той поглежда нагоре и вдига ръце към хаоса.