Опитвам да дишам.
Накрая Уорнър откъсва очи от мен, за да се огледа наоколо.
— Добър вечер — казва на всички. Кимва на Касъл. Специален поздрав.
Адам пък посреща Уорнър със специален поздрав.
Вторачил се е в него с отровна, неприкрита омраза и изглежда така, сякаш всеки момент ще го хване за гърлото, а мен внезапно ме обзема истинска тревога. Погледът ми прескача от Адам към Уорнър и обратно и не знам какво да правя. Не знам дали не предстои нещо ужасно, а толкова отчаяно искам всичко да протече цивилизовано, че…
— Здрасти — провиква се Джеймс толкова силно, че всички подскачаме. Гледа към Уорнър. — Какво правиш тук?
Уорнър вдига едната си вежда.
— Тук живея.
— Това твоята къща ли е? — изумява се Джеймс.
Странно. Питам се какво ли са му казали Адам и Кенджи за новия му дом.
Уорнър кимва.
— Донякъде — отговаря той. — Служи ми за дом. Живея на горния етаж.
— Супер — ухилва се Джеймс. — Това място е страхотно. — После се намусва. — Ама ми се струва, че трябваше да те мразим.
— Джеймс — нахоква го Адам, стрелвайки му предупредителен поглед.
— Какво? — пита Джеймс.
— Можеш да ме мразиш — казва Уорнър. — Ако искаш. Нямам против.
— А би трябвало — отвръща изненадано Джеймс. — Аз лично бих се натъжил, ако някой ме мразеше.
— Млад си още.
— Почти на дванайсет — известява го Джеймс.
— На мен пък ми казаха, че си на десет.
— Казах почти на дванайсет. — Джеймс врътва очи. — А ти на колко си?
Всички следят разговора им. Слушат. Твърде заинтригувани, за да откъснат очи.
Уорнър наблюдава Джеймс. Не бърза да отговори.
— На деветнайсет години.
Очите на Джеймс изскачат от орбитите си.
— Само с една година по-голям си от Адам — казва той. — Как така имаш толкова много хубави неща, щом си само с една година по-голям от Адам? Не познавам никого на твоята възраст с толкова хубави неща.
Уорнър прехвърля погледа си към мен. Пак го връща към Джеймс. И пак към мен.
— Няма ли да допринесеш за разговора ни, скъпа?
Поклащам глава с усмивка.
— Защо я наричаш "скъпа"? — пита Джеймс. — И друг път съм те чувал. Доста често даже. Да не си влюбен в нея? Мисля, че и Адам е влюбен в нея. Кенджи обаче не е. Вече го попитах.
Уорнър примигва насреща му.
— Е? — пришпорва го Джеймс.
— Е, какво?
— Влюбен ли си в нея?
— А ти влюбен ли си в нея?
— Какво? — изчервява се Джеймс. — Не. Тя е поне с милион години по-голяма от мен.
— Някой ще благоволи ли да поеме разговора в свои ръце? — пита Уорнър, оглеждайки се наоколо.
— Така и не отговори на въпроса ми — настоява Джеймс. — За многото хубави неща. Не искам да прозвуча грубо. — Казва той. — Наистина. Просто ми е интересно. Никога досега не съм се къпал с топла вода. А и у вас има толкова много храна. Сигурно е хубаво да имаш купища вкусна храна през цялото време.
Уорнър потрепва неочаквано. Поглежда по-съсредоточено Джеймс.
— Не — казва бавно. — Никак не е ужасно да разполагаш с храна и топла вода.
— Ама ще отговориш ли на въпроса ми най-накрая? Откъде имаш толкова хубави работи?
Уорнър въздъхва.
— Аз съм командир и регент на Сектор 45 — казва той. — В момента се намираме във военна база, където отговарям за войниците и цивилните граждани, обитаващи околните жилищни комплекси. Плаща ми се да живея тук.
— О. — Джеймс пребледнява мигновено; върху лицето му внезапно изплува нечовешки страх. — Работиш за Възобновителите?
— Ей, приятел, няма страшно — намесва се Кенджи. — Тук си в безопасност. Чу ли? Никой не ти мисли лошото.
— Ето по какъв тип си падаш — озъбва ми се Адам. — Такъв, който ужасява децата.
— Радвам се да те видя отново, Кент — Уорнър е насочил погледа си към Адам. — Добре ли си прекарваш?
Адам като че ли потиска импулса си да излее цял куп ругатни.
— Значи, наистина работиш за тях? — пита Джеймс отново, този път с едва доловим шепот и залепени в Уорнър очи. Трепери толкова силно, че сърцето ми се къса да го гледам така. — Работиш за Възобновителите?
Уорнър се поколебава. Отмества поглед и пак го връща върху Джеймс.
— Теоретично казано — отговаря той, — да.
— Какво значи това? — пита Джеймс.
Уорнър гледа в ръцете си.
— Какво значи "теоретично казано"? — подканва го Джеймс.
— Питаш — подхваща с въздишка Уорнър, — защото търсиш обяснение, или защото не знаеш какво означава думата "теоретично"?