Дори сега мълчи.
— Ейрън?
— Да, скъпа моя.
— Нищо ли няма да кажеш по въпроса?
Отново потъва в толкова дълго мълчание, че тъкмо се каня да обърна лице към него, когато…
— Вече не страда — проронва тихо. — Това ми носи голяма утеха.
След това не го пришпорвам да продължи.
— Джулиет — казва той.
— Да?
Чувам тежкото му дишане.
— Благодаря ти — прошепва той. — Че си ми приятелка.
Тогава вече се обръщам. Притисвам се към него, опирайки нос в шията му.
— Винаги ще съм до теб, когато имаш нужда от приятел — казвам му, а тъмнината улавя гласа ми и го приглушава. — Моля те, не го забравяй. Никога.
Още един низ секунди се удавя в мрака. Започвам да се унасям в сън.
— Истина ли е това? — чувам го да шепне.
— Кое? — Примигвам, опитвайки да се разбудя.
— Чувствам те толкова истинска — казва той. — Звучиш толкова истински. Толкова искам всичко това да е истинско.
— Истинско е — казвам аз. — И ще става все по-хубаво. Толкова по-хубаво. Обещавам.
Той вдишва напрегнато.
— Най-страшното е — проронва тихо, — че за пръв път в живота си наистина го вярвам.
— Чудесно — отвръщам с шепот аз, заравяйки лице в гърдите му. Затварям очи.
Уорнър ме обвива с ръце, притиска ме към себе си.
— Защо си толкова облечена? — прошепва той.
— Ммм?
— Това не ми харесва — казва той, докато подръпва панталона ми.
Аз допирам устни до врата му в лека като перце целувка.
— Тогава го свали.
Той отмята завивките.
Имам само секунда да сдържа трепета си, преди Уорнър да се озове между краката ми. Той напипва ластика на панталона ми и го смъква надолу по ханша ми, по бедрата ми. Съвсем бавно.
Сърцето ми ме обстрелва с въпроси.
Той събира панталона ми в юмрук и го мята на пода.
После ръцете му се плъзват по гърба ми, избутвайки ме нагоре към гърдите му. Пръстите му полазват под тениската ми, нагоре по гръбнака ми.
Съвсем скоро и тениската ми вече я няма.
Отлетяла е в същата посока, накъдето е запратил и панталона ми.
Потрепервам лекичко, а той отново ме полага върху възглавниците, внимавайки да не отпуска тежестта си върху мен. Телесната му топлина е толкова приятна, толкова уютна. Отмятам глава назад. Клепачите ми са затворени.
Устните ми се отварят без всякаква причина.
— Искам да те чувствам — прошепва той в ухото ми. — Искам кожата ти до моята. — Ръцете му се плъзгат нежно надолу по тялото ми. — Боже, колко е гладка кожата ти. — Казва с пресипнал от страст глас.
Целува шията ми.
Главата ми се върти. Обливат ме горещи и студени вълни и нещо се съживява вътре в мен, и ръцете ми търсят гърдите му, търсят опора, и очите ми се мъчат да останат отворени, но напразно, и съм в съзнание, но само колкото да прошепна името му.
— Да, скъпа моя?
Опитвам да кажа нещо, но устата ми се противи.
— Спиш ли? — пита ме той.
Да, струва ми се. Не знам. Да.
Кимвам.
— Това е добре — казва тихо той. Повдига главата ми, отмества косата от врата ми, за да отпусна лице върху възглавницата. А той самият се приплъзва до мен. — Нужен ти е повече сън. — Проронва.
Кимвам отново, сгушвайки се в него. Той издърпва завивките около ръцете ми.
Целува извивката на рамото ми. Плешката ми. Пет целувки надолу по гръбнака ми, всяка следваща — по-нежна от предходната.
— Ще съм до теб всяка нощ — прошепва той с болезнено грижовни думи, — за да те топля. Ще те целувам, докато очите ми не се затворят сами.
Главата ми е потънала в облак.
Чуваш ли сърцето ми? — искам да го попитам.
Искам да съставиш списък с всичките си любими неща и искам да съм в него.
Но се унасям толкова бързо, че губя връзка с реалността и не знам как да задвижа устата си. Времето се срива край мен, обвивайки ме в този момент.
А Уорнър продължава да говори. Съвсем тихо, толкова нежно. Мисли, че вече спя. Мисли, че не го чувам.
— Знаеш ли — шепне той, — че всяка сутрин се будя с мисълта, че няма да те намеря до мен?
Събуди се, повтарям си аз. Събуди се. Слушай го внимателно.
— Че всичко това — продължава той, — тези мигове ще се окажат просто незабравим сън? Но после те чувам да ми говориш. — Шепне той. — Виждам как ме гледаш и усещам колко истинско е всичко. Усещам искреността в емоциите ти, в начина, по който ме докосваш… — Мълви, галейки бузата ми с опакото на ръката си.
Клепачите ми потрепват. Примигвам веднъж, два пъти.
— Ейрън — прошепвам.
— Обичам те — казва той.