Сърцето ми вече не се побира в гърдите ми.
— Всичко вече ми изглежда толкова различно — продължава. — Различно на допир. Различно на вкус. Ти ми върна живота. — Умълчава се за миг. — Никога не съм усещал такъв покой. Такова спокойствие. И понякога се боя — казва той, свеждайки очи, — че любовта ми ще те отблъсне.
Той вдига поглед бавно; златистите му мигли разкриват повече тъга и красота, отколкото някога съм виждала в един-единствен момент. Дори не бях подозирала, че човек е способен да насити погледа си с толкова чувство. В душата му живее огромна болка. Огромна страст.
Оставам без дъх.
Поемам лицето му в дланите си и го целувам бавно.
Той затваря очи. Устата му отвръща на моята. Ръцете му се протягат да ме придърпат към него, а аз го спирам.
— Не — прошепвам. — Не мърдай.
Той отпуска ръце.
— Остани така — прошепвам.
Целувам го навсякъде. По бузите. По брадичката. По върха на носа и местенцето между веждите му. Обсипвам с целувки цялото му чело и цялата линия на челюстта му. Всеки сантиметър от лицето му. Малки, нежни целувки, изразяващи повече, отколкото бих могла да изкажа с думи. Искам да знае какво изпитвам. Искам да го усети така, както само той може, както успява да усети дълбините на чувствата, скрити зад движенията ми. Искам да знае и да не се съмнява нито за момент.
И не искам да бързам.
Устните ми се спускат надолу по врата му и той ахва, а аз вдишвам аромата на кожата му, вкусвам я, и плъзвам длани надолу по гърдите му, целувайки всяко кътче от тялото му. Ръцете му непрекъснато опитват да ме достигнат, да ме докоснат, а аз ги възпирам.
— Моля те — казва той. — Искам да те почувствам…
С гальовен допир свалям ръцете му върху леглото.
— Още не. Не сега.
Пръстите ми достигат панталона му. Той вдига рязко клепачи.
— Затвори очи — налага се да му кажа.
— Не — произнася едва.
— Затвори очи.
Той поклаща глава.
— Добре тогава.
Разкопчавам копчето на панталона му. После и ципа.
— Джулиет — прошепва той. — Почакай.
Свалям панталона му.
Той сяда.
— Легни назад. Моля те.
Очите му са широко отворени, гледа ме, без да мига.
Най-накрая склонява да се отпусне назад.
Свалям панталона му докрай. Хвърлям го на пода.
Той е по бельо.
Проследявам с пръст шевовете по мекия памучен плат, линиите от кройката на боксерките му, застъпващи се по средата. Дишането му е толкова учестено, че го чувам, виждам вълнението на гърдите му. Стиснал е очи. Отметнал е глава назад. Отворил е леко устни.
Докосвам го отново, съвсем нежно.
Той едва сподавя стона си, заравя едната страна на лицето си във възглавниците. Цялото му тяло трепери, вкопчил е ръце в чаршафите. Плъзвам длани надолу по краката му, хващайки ги малко над коленете. Раздалечавам ги леко, за да направя място за целувките, които сипя нагоре по вътрешната страна на бедрата му. Носът ми докосва кожата му.
Той изглежда така, сякаш изпитва болка. Неописуема болка.
Достигам ластика на бельото му. Дръпвам го надолу.
Бавно.
Бавно.
Татуировката е малко под тазобедрената му става.
п ъ к ъ л ъ т с е е о п р а з н и л
и в с и ч к и т е м у д е м о н и с а т у к
Покривам думите с целувки.
Прогонвам демоните с целувки.
Прогонвам болката с целувки.
Петдесет и девета глава
Седя на ръба на леглото, облегнала лакти върху коленете си, заровила лице в дланите си.
— Готова ли си? — пита ме той.
Вдигам поглед. Изправям се. Поклащам глава.
— Дишай, миличка. — Той застава пред мен, обхваща с ръце лицето ми. Очите му са ярки, дълбоки, уравновесени и преливащи от увереност. В мен. — Великолепна си. Необикновена.
Опитвам да се засмея, но не се получава както трябва.
Уорнър опира челото си в моето.
— Няма от какво да се боиш. За какво да се тревожиш. Не тъгувай по нищо в този преходен свят — казва с ласкав глас.
Отдръпвам се леко от него и го поглеждам въпросително.
— Така оцелявам аз — продължава той. — В света ни има толкова много тъга и толкова малко щастие, че не тъгувам за нищо и взимам всяко късче щастие.
Взирам се в очите му сякаш цяла вечност.
Той се привежда към ухото ми. Понижава глас.
— Пламни, любов моя. Пламни.
Уорнър е свикал военен съвет.
По негови думи процедурата е рутинна и войниците трябва да се явят в стандартната черна униформа.
— И невъоръжени — добавя Уорнър.
Кенджи, Касъл и всички останали ще присъстват невидими, благодарение на Кенджи, но днес ще говоря само аз. Обявих им, че искам да съм водачът. Че съм готова да поема първия риск.