Плясва силно с тях.
Мълния блъсва дървото в основата му и пропълзява нагоре по стеблото му с такава бързина и неописуема мощ, че направо го раздробява на трески, поръсващи се по земята като черен дъжд.
Не го бях очаквала; дори нямахме уговорка да ми помагат днес. Но току-що приятелите ми изпълниха идеалната демонстрация.
Сега. Сега е моментът.
Всички войници ни гледат. Площадът се е изпразнил. Намирам очите на Кенджи и изчаквам сигнала му.
Той кимва.
Аз скачам.
На трийсет метра над земята съм, очите ми са затворени, краката ми са опънати, ръцете ми — разперени. И усещам по-голям прилив на сила в тялото си откогато и да било досега. Овладявам я. Насочвам я.
Кацам с такава мощ на земята, че я разцепвам под себе си.
Приклекнала съм и едната ми ръка е протегната пред мен. Площадът се тресе така силно, че за момент се чудя дали отново не съм предизвикала земетресение.
Когато най-сетне се изправям и плъзвам поглед наоколо, вече виждам войниците много по-ясно. Лицата им, тревогата по тях. Гледат ме със страхопочитание, очите им са изцъклени от изумление и капка боязън.
— Няма да сте сами — казвам им, завъртайки се, за да погледна повече лица. — Вече няма от какво да се боите. Искаме да си върнем света. Искаме да спасим живота на роднините и приятелите си. Искаме децата ви да имат шанс за едно по-добро бъдеще. И искаме да въстанем. Искаме да победим. — Взирам се в колкото мога повече очи. — И молим за помощта ви.
Над площада се разстила абсолютна тишина.
А след нея настава абсолютен хаос.
Радостни възгласи. Крясъци и подсвирвания. Тропот на крака.
Усещам как квадратната мрежичка се изхлузва от ръката ми. Полита във въздуха и попада право в дланта на Уорнър.
— Поздравления, господа — обръща се към хората си той. — Разгласете новината на семействата си. На приятелите си. От утре всичко се променя. Върховният главнокомандващ ще пристигне до няколко дни. — Казва той. — Подгответе се за война.
И тогава изведнъж...
Кенджи прави всички ни невидими.
Шейсет и първа глава
Тичаме през площада и влетяваме в базата и веднага щом се скриваме от погледите на войниците, Кенджи ни превръща отново във видими. Излиза на челна позиция и ни повежда към тренировъчната зала, препускайки покрай сандъците, танковете и камионите в складовото хале и напред към стрелбището, докато всички не нахлуваме накуп през вратата.
Джеймс ни очаква.
Скача на крака с облещени очи.
— Как мина?
Кенджи се спуска напред и грабва Джеймс на ръце.
— Ти как мислиш?
— Ами... Добре? — Джеймс се смее.
Касъл ме потупва по гърба. Обръщам се към него. Усмихва ми се широко и очите му блестят от гордост, каквато за пръв път виждам у него.
— Чудесно се справихте, госпожице Ферърс — казва ми тихо. — Чудесно.
Брендън и Уинстън изскачат насреща ми, ухилени до уши.
— Беше направо страхотно — казва Уинстън. — Почувствах се като звезда.
Лили, Иън и Алиа се присъединяват към групичката ни. Благодаря на всички им за помощта и подкрепата в най-ключовия момент.
— Смятате ли, че ще се получи? — питам ги. — Дали беше достатъчно?
— Определено беше добро начало — казва Касъл. — От тук нататък ще трябва да действаме бързо. Предполагам, че мълвата вече е плъзнала, но другите сектори несъмнено ще изчакат върховния, преди да предприемат военни действия. — Той ме поглежда в очите. — Дано разбирате, че подемаме битка срещу цялата страна.
— Не и ако другите сектори също решат да се присъединят към нас — отвръщам аз.
— Каква увереност само — коментира Касъл. Гледа ме така, сякаш съм някое странно, извънземно същество. Такова, което не разбира и не знае как да си обясни. — Изненадвате ме, госпожице Ферърс.
Вратите на асансьора се отварят със звън.
Уорнър.
Идва право при мен.
— Базата е подсигурена — казва той. — Заключвам я до пристигането на баща ми. Никой няма да влиза и излиза.
— И сега какво? — пита Иън.
— Ще чакаме — отговаря Уорнър. Поглежда към всички ни. — Ако все още не е научил, ще се случи до пет минути. Ще разбере, че някои членове на групировката ви са оцелели. Че Джулиет е жива. Ще разбере, че аз съм се обявил публично срещу него. И ще е много, много ядосан. — Казва Уорнър. — Това мога да ви го гарантирам.
— Значи, отиваме на война — отвръща Брендън.
— Да. — Уорнър е спокоен, толкова спокоен. — Влизаме в бой. Съвсем скоро.
— Ами войниците? — питам го аз. — Наистина ли са на наша страна?