Той задържа погледа ми за един дълъг момент.
— Да — отговаря накрая. — Усещам колко дълбок е гневът им. Внезапното им уважение към теб. Сред тях все още има такива, които се страхуват, а и такива, чийто скептицизъм им пречи да ти се доверят веднага, но ти се оказа права, скъпа моя. Може и да се страхуват, но не искат да бъдат войници. Не и в армията на Възобновителите. Готови са да се присъединят към нас.
— А цивилните граждани? — питам го с изумление.
— Те ще ни последват.
— Сигурен ли си?
— Не мога да съм сигурен в нищо — отвръща тихо той. — Но никога досега, през цялата си служба в този сектор, не съм изпитвал такава вяра в хората си, каквото усетих днес. Изживяването беше толкова силно, толкова обладаващо, че го чувствам дори сега. Буквално пулсира в кръвта ми.
Едва дишам.
— Джулиет, скъпа моя — казва ми той, без да откъсва очи от моите. — Току-що подкладе война.
Шейсет и втора глава
Уорнър ме издърпва настрана. Далеч от всички останали.
Стоим в единия ъгъл на тренировъчната зала и ръцете му са вкопчени в раменете ми. Гледа ме така, сякаш току-що съм извадила луната от джоба си.
— Трябва да вървя — казва напрегнато. — Налага се да задействам много неща и да се срещна с Дилайло. Ще се погрижа за всички военни въпроси, скъпа. Ще ви подсигуря всичко необходимо и ще оборудвам хората си по възможно най-добрия начин.
Аз кимам с глава, опитвайки да му благодаря.
Той обаче продължава да се взира в очите ми, сякаш е открил нещо в тях, от което не може да се откъсне. Ръцете му обгръщат лицето ми, милва с палец бузата ми. Гласът му е толкова гальовен, когато проговаря.
— Ще постигнеш величие — прошепва той. — Никога не съм те заслужавал.
Сърцето ми.
Той се привежда към мен, целува челото ми с неописуема нежност.
После си тръгва.
Все още наблюдавам как се затварят вратите на асансьора, когато мярвам Адам с ъгълчето на окото си. Той идва до мен.
— Здравей — казва ми. Изглежда неспокоен, смутен.
— Здрасти.
Той кима с глава, забил поглед в краката си.
— Е — казва накрая, въздъхвайки. Още не ме поглежда. — Страхотно шоу.
Не знам какво да му отвърна. Затова си замълчавам.
Адам въздъхва.
— Наистина си се променила — прошепва той. — Прав съм, нали?
— Да. Прав си.
Той кимва само веднъж. Засмива се странно. И си тръгва.
Шейсет и трета глава
Отново сме седнали в кръг.
Разговаряме. Обсъждаме. Мислим и планираме. Джеймс похърква спокойно в ъгъла.
Всички сме изпаднали в състояние между вълнение и страх, но като че ли клоним към вълнението. Все пак именно към това са се стремили всички от Пункт Омега толкова години, присъединили са се към Касъл с надеждата, че един ден ще стигнат дотук.
Ще получат шанс да победят Възобновителите.
За този момент са се подготвяли през цялото това време. Дори Адам, който някак склони да обедини сили с нас, е войник. Кенджи е войник. Всички са в пикова физическа форма. Всички са бойци; даже Алиа, под чиято скромна черупка се крие много повече. Дори не мога да си представя по-стабилна група сподвижници.
— Кога смятате, че ще се появи? — пита ни Иън. — Утре?
— Може би — казва Кенджи. — Но при всички случаи не мисля, че ще му отнеме повече от два дни.
— Нали уж е на кораб? В океана? — пита Лили. — Как ще стигне дотук за два дни?
— Едва ли е на обикновен кораб — обяснява Касъл. — Предполагам, че се подвизава на борда на военен плавателен съд, оборудван със самолетна площадка. Ако нареди да му изпратят реактивен самолет, ще е тук за отрицателно време.
— Леле! — Брендън се отпуска назад върху ръцете си. — Май наистина сме в центъра на събитията, а? Върховният главнокомандващ на Възобновителите. Двамата с Уинстън така и не го видяхме с очите си, въпреки че хората му ни държаха в плен. — Той поклаща глава. Поглежда към мен. — Как изглежда?
— Изключително привлекателен е — отговарям аз.
Лили прихва в смях.
— Сериозно говоря — уверявам я. — Направо да ти призлее от хубост.
— Наистина ли? — Уинстън се пули насреща ми.
Кенджи кимва.
— Голям чаровник е.
Лили ме зяпа глуповато.
— И казваш, че името му е Андерсън? — пита Алиа.
Кимвам.
— Странно — обажда се пак Лили. — Винаги съм си мислила, че фамилията на Уорнър е Уорнър, не Андерсън. — Замисля се за секунда. — Значи, името му е Уорнър Андерсън?