— Катнис, ще ти обясня какво се случи. Не искам да задаваш никакви въпроси, докато не свърша. Ясно ли е?
Кимвам сковано. И той ми разказва следното:
Имало план да ни измъкнат от арената още от мига, в който били обявени Юбилейните игри. Трибутите-победители от окръг 3, 4, 6, 7, 8 и 11 били посветени в плана до различна степен. От няколко години Плутарх Хевънсбий бил част от нелегална група, поставила си за цел да събори властта на Капитола. Погрижил се жицата да е сред оръжията. Бийти имал задачата да унищожи силовото поле. Хлябът, който получихме на арената, бил код, посочващ времето на избавлението. Окръгът, от който бил хлябът, означавал деня. Третият ден. Броят на хлебчетата — часът. Двайсет и четири. Ховъркрафтът принадлежи на Окръг 13. Бони и Туил, жените от Окръг 8, които срещнах в гората, бяха прави за съществуването и отбранителните му способности. В момента пътуваме по много заобиколен път към Окръг 13. Междувременно в повечето окръзи на Панем има истински бунт.
Хеймич спира, за да разбере дали следвам мисълта му. Или може би е приключил за момента.
Това е ужасно много, за да го възприема — този сложен план, в който съм била пионка, точно както бях определена да бъда пионка в Игрите на глада. Използвана без съгласие, без да знам нищо. Поне в Игрите на глада знаех, че си играят с мен.
Предполагаемите ми приятели се оказват много по-потайни.
— Не ми казахте. — Гласът ми е също толкова дрезгав, като този на Финик.
— Не казахме нито на теб, нито на Пийта. Не можехме да рискуваме. Дори се тревожех, че по време на Игрите може да споменеш непредпазливата ми постъпка с часовника. — Плутарх измъква джобния си часовник и прокарва палец по кристала, като осветява сойката-присмехулка. — Разбира се, когато ти го показах, исках да ти съобщя нещо за арената. Очаквах, че ще бъдеш ментор. Мислех си, че това ще е първата стъпка да спечеля доверието ти. Не ми е хрумвало, че пак ще бъдеш трибут.
— Все още не разбирам защо Пийта и аз не бяхме посветени в плана — казвам.
— Защото щом силовото поле избухнеше, щяха да се опитат да заловят първо вас, и колкото по-малко знаехте, толкова по-добре — казва Хеймич.
— Първо нас ли? Защо? — казвам, като се опитвам да следя мисълта му.
— По същата причина, по която ние, останалите, приехме да умрем, за да ви спасим — казва Финик.
— Не, Джоана се опита да ме убие — казвам аз.
— Джоана те повали, за да извади проследяващото устройство от ръката ти и да отклони Брут и Енобария от теб — обяснява ми Хеймич.
— Какво? — Главата ужасно ме боли и искам да престанат да говорят със заобикалки. — Не разбирам за какво говорите…
— Трябваше да те спасим, защото ти си сойката-присмехулка, Катнис — казва Плутарх. — Докато ти си жива, ще живее и революцията.
Птицата, брошката, песента, къпините, часовникът, бисквитата, роклята, която избухна в пламъци. Аз съм сойката-присмехулка. Птицата, която е оцеляла въпреки плановете на Капитола. Символът на бунта.
Когато намерих Бони и Туил в гората, заподозрях нещо подобно, но не допусках, че е приело такива размери. А и никой не е искал да разбера тези неща. Спомням си как Хеймич се присмя на плановете ми да избягам от Окръг 12, да започна собствен бунт, дори на предположението, че Окръг 13 съществува. Извъртания и заблуди. А щом е успял да остане скрит зад маската на сарказма и алкохола толкова дълго и толкова убедително, за какво още ме е лъгал? Сещам се.
— Пийта — прошепвам аз и сърцето ми се свива.
— Останалите пазехме живота на Пийта, защото знаехме, че ако той умре, няма начин да те накараме да бъдеш съюзник с тях — казва Хеймич. — А не можехме да рискуваме да те оставим незащитена. — Думите му са сухи, изражението — непроменено, но не може да скрие сивия оттенък, който придобива лицето му.
— Къде е Пийта? — изсъсквам аз.
— Капитолът го залови заедно с Джоана и Енобария — казва Хеймич. И най-после има приличието да сведе очи.
От техническа гледна точка, аз съм невъоръжена. Но никой не бива при никакви обстоятелства да подценява пораженията, които могат да нанесат ноктите, особено ако набелязаната жертва е неподготвена. Хвърлям се през масата и забивам своите в лицето на Хеймич, при което бликва кръв и наранявам едното му око. После и двамата започваме да си крещим ужасни обиди и знам, че Хеймич едва се сдържа да не ме разкъса, но аз съм сойката-присмехулка. Аз съм сойката-присмехулка и дори при сегашното положение е твърде трудно да ме спасят.
Някой друг помага на Финик и пак се озовавам на леглото — тялото ми е стегнато с ремъци, китките ми са вързани отстрани, затова мога единствено разярено да удрям глава в леглото. Усещам пробождане от игла в ръката си, а главата ме боли толкова силно, че спирам да се съпротивлявам и просто надавам ужасни, жални вопли като умиращо животно, докато накрая оставам без глас.