Хейзъл вижда дивеча и се усмихва. Хваща бобъра за опашката, за да пробва колко тежи.
— Ще стане хубава яхния. — За разлика от Гейл, тя не се притеснява от моите доставки на месо.
— И кожата е хубава — отбелязвам аз. Хейзъл ми действа успокояващо. Както обикновено, обсъждаме качествата на дивеча. Тя ми налива чаша билков чай, около която аз с благодарност обвивам премръзналите си пръсти. — Знаеш ли, мислех си, че след като се върна от турнето, мога понякога да взимам Рори с мен. След училище. Да го науча да стреля.
Хейзъл кимва:
— Това ще е хубаво. И Гейл иска, но е свободен само в неделите, а мисля, че предпочита тях да ги пази за теб.
Без да искам, се изчервявам. Глупаво е, разбира се. Едва ли някой ме познава по-добре от Хейзъл и знае колко дълбоко съм свързана с Гейл. Сигурно много хора са предполагали, че накрая двамата ще се оженим, макар самата аз да не съм се замисляла по въпроса. Но това беше преди Игрите. Преди другият трибут от моя окръг, Пийта Меларк, да обяви, че е лудо влюбен в мен. Нашият романс се превърна в ключова стратегия за оцеляването ни на арената. Оказа се, че това за Пийта не беше само стратегия. Не знам какво точно беше за мен. Знам обаче, че за Гейл то е било много болезнено. Гърдите ми се стягат, като си помисля, че докато трае Турнето на победата, с Пийта отново ще трябва да се представяме за влюбени.
Чаят е горещ, но го допивам набързо и ставам от масата:
— По-добре да тръгвам. Да се приведа в представителен вид за пред камерите.
Хейзъл ме прегръща:
— Поне ще си хапнеш вкусни неща.
— Абсолютно — казвам аз.
Следващата ми спирка е „Таласъма“, където по традиция се извършват повечето размени. Преди години там е имало склад за въглища, но когато го изоставили, се превърнал в сборно място за нелегална търговия, а после разцъфтял в постоянно действащ черен пазар. Тъй като наоколо се навъртат донякъде криминални елементи, сигурно тук ми е мястото. Ловът в горите около Окръг 12 нарушава най-малко десет закона и се наказва със смърт.
Макар те никога да не го споменават, аз съм задължена на хората, които често посещават „Таласъма“. Гейл ми разказа, че Мазната Сае, старицата, която продава супа, започнала да събира дарения, за да спонсорират Пийта и мен по време на Игрите. Първоначално в това участвали само хората от „Таласъма“, но идеята се разчула и много други се включили в кампанията. Не знам точно колко пари са събрали, но знам, че за всеки подарък на арената се плаща фантастична сума. И знам, че най-вероятно тези подаръци ми спасиха живота.
Все още изпитвам странно чувство, когато прекрачвам прага и в чантата ми няма дивеч за търговия, а вместо това джобовете ми са натежали от монети. Опитвам се да спра пред възможно най-много сергии и от всяка да купя по нещо — кафе, хлебчета, яйца, прежда и олио. После се сещам и купувам три бутилки силен концентрат от Рипър — тя е пострадала при злополука в мината и има само една ръка, но се е оказала достатъчно умна да намери начин да преживява.
Алкохолът не е за семейството ми, а за Хеймич, който беше ментор на Пийта и мен в Игрите. Той е вечно намръщен, сприхав и през повечето време пиян. Но си свърши добре работата — дори повече от добре, — защото за пръв път в историята на Игрите разрешиха да има двама победители. Така че какъвто и да е Хеймич, аз съм му задължена. И този дълг е завинаги. Купувам силния концентрат, защото преди няколко седмици алкохолът навсякъде свърши и Хеймич остана без пиене, изпадна в абстиненция, трепереше и крещеше на някакви ужасяващи същества, които единствено той виждаше. Изплаши Прим до смърт и, честно казано, на мен също не ми беше особено забавно да го гледам такъв. Оттогава се запасявам с алкохол, за да бъда готова, ако пак изчезне от пазара.
Крей, нашият главен Миротворец, ме вижда с бутилките и се намръщва. Той е възрастен мъж с яркочервено лице и оредяла сребриста коса, която сресва настрани.
— Това нещо е много силно за теб, момиче. — Той би трябвало да знае. Като изключим Хеймич, не познавам друг човек, който да пие повече.
— О, майка ми го използва за приготвяне на лекарства — казвам с безразличие.
— Е, да, с него може да убиеш кажи-речи всичко — казва Крей и хвърля монета колкото за една бутилка.
Стигам до сергията на Мазната Сае, сядам и си поръчвам супа, която, изглежда, е някаква смесица от тиква и боб. Докато се храня, идва един миротворец на име Дарий и също си поръчва супа. Сред пазителите на закона той е един от любимците ми. Никога не важничи ненужно и обикновено можеш да се шегуваш с него. Вероятно е на двайсет и няколко години, но не изглежда много по-възрастен от мен. Нещо в усмивката му, в червената му коса, която стърчи във всички посоки, му придава момчешко излъчване.