— Знаеш ли, мисля, че за пръв път правим заедно нещо нормално.
— Да — съгласявам се аз. Отношенията ни дотук винаги бяха свързани с Игрите. Нормалното никога не е било част от тях. — Хубаво е, за разнообразие.
Всеки следобед той ме носи на ръце долу, за да сменя обстановката, а аз изнервям всички, като включвам телевизора. Обикновено гледаме само когато е задължително, защото смесицата от пропаганда и демонстрация на сила от страна на Капитола — включително клиповете от седемдесет и четири годишната история на Игрите — е отвратителна. Но сега търся нещо конкретно. Сойката-присмехулка, на която Бони и Туил залагат всичките си надежди. Знам, че това сигурно са измислици, но искам да съм сигурна, че е така. И да залича завинаги от ума си представата за един процъфтяващ Окръг 13.
За пръв път я виждам в един репортаж за Тъмните дни. Показват тлеещите останки от Сградата на справедливостта в Окръг 13 и за миг зървам черно-бялата долна част от крилото на сойка-присмехулка, която прелита в горния десен ъгъл на екрана. Това не доказва нищо. Стари кадри за една стара история.
Но няколко дни по-късно нещо друго привлича вниманието ми. Главната говорителка чете новина за недостига на графит, който засяга производството на различни продукти в Окръг 3. Превключват на нещо, което уж е репортаж на живо. Репортерката е в защитен костюм и е застанала пред руините на Сградата на справедливостта в Окръг 13. През маската си тя съобщава как за съжаление точно днес според едно изследване са установили, че мините в Окръг 13 все още са твърде токсични и работата в тях не може да се възобнови. Край на историята. Но точно преди да превключат към водещата в студиото, в ъгъла на екрана преминава същата сойка-присмехулка.
Репортерката говори на фона на старите кадри. Тя изобщо не е в Окръг 13. Което поставя въпроса: Какво всъщност има там?
12
След това откритие ми е трудно да си лежа кротко в леглото. Иска ми се да действам, да науча нещо повече за Окръг 13, да допринеса с нещо за падането на Капитола. Вместо това седя, тъпча се с хлебчета със сирене и гледам как Пийта рисува. Хеймич се отбива от време на време да ми донесе новини от града, които винаги са лоши. Все повече хора биват изтезавани или умират от глад.
Когато майка ми преценява, че вече мога да стъпвам, зимата почти свършва. Сега трябва да правя упражнения и ми е позволено да раздвижвам крака си. Една вечер си лягам с решението на другата сутрин да отида в града, но когато се събуждам, откривам, че над мен са се надвесили Вения, Октавия и Флавий и ми се усмихват широко.
— Изненада! — крещят те. — Подранихме!
След като получих онзи удар с камшик през лицето, Хеймич отложи посещението им с няколко месеца, докато се възстановя. Очаквах ги чак след три седмици. Преструвам се на възхитена, че времето за сватбената ми фотосесия най-после е дошло. Майка ми е подредила всички рокли на закачалки, но да си призная не съм пробвала нито една.
След обичайните преувеличени вайкания за западналата ми красота те веднага се залавят за работа. Най-много ги тревожи лицето ми, въпреки че според мен майка ми се справи наистина забележително с лечението. На скулата ми е останала само една бледа розова ивица. Те най-вероятно не знаят за бичуването, затова им казвам, че съм се подхлъзнала на леда и съм се порязала. А после се сещам, че това е и обяснението ми за пострадалия крак, заради което ще ми е трудно да ходя на висок ток. Но Флавий, Октавия и Вения не са подозрителни и с тях нямам проблеми.
Тъй като трябва да съм обезкосмена само за няколко часа, а не няколко седмици, ме обръсват, вместо да ми правят кола маска. Пак трябва да кисна във вана с някакъв разтвор, но не е неприятен, и после преминаваме към прическата и грима. Хората от екипа, както обикновено, са пълни с новини, които аз обикновено се старая да не слушам. Но Октавия подхвърля нещо, което привлича вниманието ми. Всъщност споменава между другото, че не е успяла да намери скариди за някакво парти, но тези думи ме карат да се замисля.
— Защо не си могла да намериш скариди? Не им е сезонът ли? — питам аз.
— О, Катнис, от седмици не можем да намерим никакви морски дарове! — възкликва Октавия. — Нали знаеш, защото времето в Окръг 4 беше толкова лошо.
Умът ми заработва на бързи обороти. Никакви морски дарове. От седмици. От Окръг 4. Едва прикриваната ярост на тълпата по време на Турнето на победата. И изведнъж съм съвсем сигурна, че Окръг 4 се е разбунтувал.
Започвам да ги разпитвам небрежно какви други трудности им е донесла зимата. Те не са привикнали на лишения, затова всяко дребно нарушение в снабдяването им ги разстройва. Докато ме подготвят за фотосесията, слушам оплакванията им, че много трудно намират най-различни неща — като се почне от раци и се стигне до музикални чипове и панделки — и така получавам представа кои окръзи наистина може да са въстанали. Морски храни от Окръг 4. Електронни устройства от Окръг 3. И, разбира се, платове от Окръг 8. При мисълта за такъв мащабен бунт потръпвам от страх и вълнение.