Майка ми ми налива чаша бульон, а аз я моля за втора чаша, която да занеса на Хеймич. После прекосявам ливадата и отивам до къщата му. Той току-що се е събудил и приема чашата без коментар. Двамата седим, почти блажено отпиваме от бульона и гледаме залеза през прозореца. Чувам стъпки от горния етаж и предполагам, че е Хейзъл, но няколко минути по-късно слиза Пийта и решително хвърля на масата кашон с празни бутилки от алкохол.
— Готово, свършено — казва той.
Хеймич събира всички сили, за да фокусира поглед върху бутилките, затова се обаждам аз:
— С кое е свършено?
— Излях всичкия алкохол в канала — казва Пийта.
Тези думи изтръгват рязко Хеймич от вцепенението му и той трескаво почва да рови из кашона.
— Какво си направил?
— Излях всичко — казва Пийта.
— Той просто ще си купи още — казвам.
— Не, няма — казва Пийта. — Тази сутрин намерих Рипър и й казах, че ще я издам в мига, в който продаде алкохол на някого от двама ви. Освен това й платих всичко, което й дължи Хеймич, за всеки случай, но според мен едва ли изгаря от нетърпение миротворците пак да я задържат.
Хеймич замахва с ножа си, но Пийта отбива удара с такава лекота, че ми става мъчно за Хеймич. В мен се надига гняв.
— Не е твоя работа дали Хеймич ще пие или няма да пие!
— Изцяло моя работа е. Каквото и да стане, двама от нас отново ще излязат на арената, а другият ще им бъде ментор. Не можем да си позволим никакви пияници в този отбор. — Пийта се обръща към мен и допълва: — Това важи особено за теб, Катнис.
— Какво? — възмущавам се аз. Щеше да прозвучи по-убедително, ако махмурлукът ми не беше все още толкова силен. — Снощи беше единственият път, когато съм се напивала.
— Да, и погледни в каква форма си — казва Пийта.
Не знам какво очаквах от първата си среща с Пийта след съобщението за Игрите. Няколко прегръдки и целувки. Малко утеха може би. Не и това. Обръщам се към Хеймич:
— Не се тревожи, ще ти намеря още алкохол.
— Тогава ще ви издам и двамата. Нека да изтрезнеете на позорния стълб — казва Пийта.
— Какъв е смисълът от всичко това? — пита Хеймич.
— Смисълът е двама от нас да оцелеят. Един ментор и един победител — казва Пийта. — Ефи ще ми изпрати записи с всички живи победители. Ще гледаме Игрите, в които са участвали те, и ще научим всичко възможно за начина, по който се борят. Ще качим по някой килограм и ще заякнем. Ще тренираме като професионални трибути. И един от нас пак ще стане победител, независимо дали на вас двамата това ви харесва, или не! — Той излиза като вихър от стаята и затръшва входната врата.
Двамата с Хеймич потръпваме от трясъка.
— Не харесвам хора, които винаги се смятат за прави — казвам аз.
— Какво има да им харесваш? — отговаря Хеймич и се заема да изсмуква празните бутилки до последната капка.
— Ние двамата — казвам аз. — Според неговия план ние двамата трябва да се върнем живи и здрави вкъщи.
— Е, значи ще го разочароваме — промърморва Хеймич.
Но след няколко дни се съгласяваме да тренираме като професионални трибути, защото това е най-добрият начин да подготвим и Пийта. Всяка вечер гледаме стари повторения на Игрите. Осъзнавам, че в Турнето на победата не се запознахме с никой от предишните победители, и като се замисля, това ми се струва странно. Когато повдигам въпроса, Хеймич казва, че последното нещо, което президентът Сноу би искал, е двамата с Пийта — и особено аз — да се сприятелим с други победители от потенциално склонни към бунт окръзи. Победителите имат специален статут и ако подкрепят предизвикателството ми срещу Капитола, това би представлявало политическа опасност. Пресмятам възрастта им и осъзнавам, че някои от противниците ни сега са наистина стари, което е едновременно тъжно и успокояващо. Пийта си води подробни бележки, Хеймич ни описва характера на победителите и постепенно започваме да опознаваме съперниците си.
Всяка сутрин правим упражнения, за да укрепим телата си. Тичаме, вдигаме тежести и разтягаме мускулите си. Всеки следобед работим по бойните си умения, хвърляне на нож, ръкопашен бой; аз дори ги уча да се катерят по дървета. Предварителните тренировки официално не са разрешени, но никой не се опитва да ни спре. Дори в нормални години трибутите от окръг 1, 2 и 4 пристигат обучени в бой с меч и копие. Нашите тренировки са нищо в сравнение с техните.
След дълги години на злоупотреба тялото на Хеймич се съпротивлява на подобрението. Той все още е забележително силен, но се задъхва и от най-краткото тичане. И бихте си помислили, че човек, който спи всяка нощ с нож под възглавницата, може би наистина е в състояние да го забие в стената, но ръцете му треперят толкова силно, че минават седмици, докато постигне дори това.