Това беше моментът, в който предположих, че ако гейм-мейкърите трябва да избират между това да гледат как двамата с Пийта се самоубиваме — което би означавало да няма победител — или да оставят и двама ни да живеем, те ще предпочетат последното.
— Ако главният гейм-мейкър, Сенека Крейн, имаше капка мозък в главата, щеше да ви взриви и да ви превърне в прах още тогава. Но за съжаление той страда от излишна сантименталност. Ето как стоят нещата. Сещаш ли се къде е сега той?
Кимвам, защото от начина, по който го казва, е ясно, че Сенека Крейн е екзекутиран. Сега, когато между нас е само бюрото, миризмата на рози и кръв се засилва. В ревера на президента Сноу има роза, което обяснява откъде идва ароматът на цветя, но сигурно е генетично подсилен, защото никоя истинска роза не мирише толкова силно. Колкото до кръвта… не знам.
— При това положение нямахме друг избор, освен да позволим да изиграеш малкия си сценарий. А и беше много добра в ролята си на полудялата от любов ученичка. Напълно убеди хората в Капитола. За съжаление не всички повярваха на представлението ти — казва той.
По лицето ми сигурно се изписва недоумение и той го забелязва.
— Това, разбира се, не ти е известно. Ти нямаш достъп до информация за настроението в другите окръзи. В някои от тях хората възприеха малката ти хитрина с къпините като бунтарски, а не като любовен жест. А щом едно момиче не откъде да е, а точно от Окръг 12, може да отправи предизвикателство към Капитола и да му се размине безнаказано, какво ще им попречи и на тях да направят същото? — казва той. — Какво ще предотврати, да кажем, един бунт?
За момент се замислям върху последните думи. После осъзнавам цялото им значение:
— Имало е бунтове? — питам аз. Тази перспектива ме изпълва едновременно и с ужас, и с възторг.
— Още не. Но ще последват, ако не променим хода на събитията. А известно е, че бунтовете водят до революция. — Президентът Сноу разтрива едно място над лявата си вежда, точно същото място, където и аз получавам главоболие. — Имаш ли представа какво би означавало това? Колко хора ще умрат? В какви условия ще живеят останалите? Независимо какви проблеми може да има човек с Капитола, повярвай ми, като казвам, че ако той отпусне хватката си върху окръзите дори за малко, цялата система ще рухне.
Поразена съм от прямотата и дори искреността на тази реч. Сякаш главната му грижа е благоденствието на гражданите на Панем, когато всъщност едва ли нещо може да е по-далеч от истината. Не знам как дръзвам да изрека следващите думи, но ги изричам:
— Трябва да е много крехка и несигурна, щом шепа къпини могат да я сринат.
Настъпва продължителна пауза, докато той ме оглежда изпитателно. После казва само:
— Крехка е, но не в смисъла, в който ти предполагаш.
На вратата се чука и служителят от Капитола подава глава през вратата:
— Майка й пита дали искате чай.
— Да. Бих пил чай — казва президентът. Вратата се отваря по-широко и там стои майка ми, държаща поднос с порцеланов сервиз за чай, който донесла на Пласта, когато се омъжила. — Оставете го тук, ако обичате. — Той отмества книгата си в ъгъла на бюрото и почуква с пръсти в средата.
Майка ми слага подноса на бюрото. Върху него има порцеланов чайник, чаши, сметана, захар и чиния със сладки. Сладките са покрити с красива глазура от цветя в меки тонове. Само Пийта би могъл да направи такава.
— Каква приятна гледка. Знаете ли, странно е колко често хората забравят, че и президентите трябва да ядат — казва любезно президентът Сноу. Е, ако не друго, това явно поуспокоява майка ми.
— Искате ли да ви донеса нещо друго? Мога да приготвя нещо по-питателно, ако сте гладен — предлага тя.
— Не, това е достатъчно. Благодаря ви — казва той, с което явно я отпраща. Майка ми кимва, стрелва ме с бърз поглед и излиза. Президентът Сноу налива чай за двама ни и сипва в своя сметана и захар, после го бърка продължително. Усещам, че е казал каквото е искал да каже, и очаква да реагирам.
— Нямам намерение да правя бунт — казвам аз.
— Вярвам ти. Няма значение. Твоят стилист се оказа истински пророк в избора на тоалетите. Катнис Евърдийн, момичето, което гореше, ти запали искра и тази искра, ако не й обърнем внимание, може да прерасне в огнен ад, който ще унищожи Панем — казва той.
— Защо не ме убиете още сега? — изтърсвам аз, без да мисля.
— Публично? — пита той. — Това само ще налее масло в огъня.
— Измислете някакъв нещастен случай.
— Кой ще се хване на това? Не и ти, ако беше зрител.
— Тогава просто ми кажете какво искате да направя. И ще го направя — отговарям аз.