— Е, сваляме шапка на стилиста ти. Никой не може да оспори, че това е най-впечатляващото нещо от цялото предаване. Цина, време е да станеш и да се поклониш! — Цезар дава знак на Цина да се изправи. Той се подчинява и прави лек, елегантен поклон. И внезапно ме обзема силен страх за него. Какво направи? Нещо ужасно опасно. Бунтовнически акт. И го направи заради мен. Спомням си думите му…
„Не се тревожи, винаги влагам всички емоции в работата си. По този начин не правя нищо лошо на никой друг, освен на себе си“.
… и ме обзема страх, че е извършил нещо непоправимо. Смисълът на моето огнено преобразяване няма да убегне на президента Сноу.
Публиката, която е замлъкнала от удивление, избухва в бурни аплодисменти. Едва чувам сигнала, който показва, че моите три минути са изтекли. Цезар ми благодари и се връщам на мястото си: сега роклята ми се струва по-лека от въздуха.
Разминаваме се с Пийта, който се е отправил за интервюто си, но той не ме поглежда в очите. Сядам на мястото си предпазливо, но с изключение на някое и друго леко облаче дим, изглежда, съм невредима, затова насочвам вниманието си към него.
Цезар и Пийта още от първата си съвместна поява преди година се разбират прекрасно. Разменят си непринудени реплики, намират точния момент да се пошегуват и после да преминат към нещо сърцераздирателно — като любовното признание на Пийта, — с което печелят огромен успех сред публиката. Те без усилие почват разговора с няколко шеги за огньове, пера и прегорели печени пилета. Но всички забелязват, че Пийта е разтревожен за нещо, затова Цезар насочва разговора направо към темата, която вълнува всички:
— Е, Пийта, как се почувства, когато след всичко преживяно научи за Юбилейните игри? — пита Цезар.
— Изпаднах в шок. Искам да кажа, точно гледам колко красива е Катнис във всички тези сватбени рокли и после изведнъж… — Гласът на Пийта заглъхва насред изречението.
— Осъзна, че никога няма да има сватба? — довършва съчувствено Цезар.
Пийта прави продължителна пауза, сякаш се колебае за нещо. Поглежда към запленената публика, после към пода, накрая отново вдига поглед към Цезар:
— Цезар, според теб дали всички наши приятели тук могат да пазят тайна?
От публиката се разнася смутен смях. Какво ли има предвид? Да пазят тайна от кого? Целият свят ни гледа.
— Напълно сигурен съм в това — кимва Цезар.
— Ние вече сме женени — казва Пийта тихо. Тълпата реагира бурно, а аз трябва да заровя лице в гънките на полата си, за да не видят объркването ми. Какво иска да постигне?
— Но… как е възможно? — пита Цезар.
— О, бракът ни не е официален. Не сме ходили в Сградата на справедливостта или нещо от този род. Но в Окръг 12 имаме един брачен ритуал. Не знам как е в другите окръзи. Ето какво правим — казва Пийта и описва накратко препичането на хляба.
— Семействата ви присъстваха ли? — пита Цезар.
— Не, не сме казали на никого. Дори на Хеймич. А и майката на Катнис никога нямаше да ни разреши. Но нали разбираш, знаехме, че ако се оженим в Капитола, няма да има препичане на хляб. А и двамата не искахме да чакаме повече. Затова един ден просто го направихме — казва Пийта. — И що се отнася до нас, ние сме повече женени, отколкото може да ни направи едно парче хартия или голямо празненство.
— Значи това беше преди да научите за Юбилейните игри? — казва Цезар.
— Разбира се, че беше преди да научим за Юбилейните игри. Иначе никога нямаше да го направим — казва Пийта, който започва да изглежда разстроен. — Но кой би могъл да го предвиди? Никой. Ние оцеляхме от Игрите, бяхме победители, всички толкова се радваха да ни видят заедно, а после изневиделица… искам да кажа, как можехме да очакваме подобно нещо?
— Не бихте могли, Пийта. — Цезар обгръща раменете му с ръка. — Както казваш, никой не го е очаквал. Но трябва да призная — радвам се, че вие двамата сте прекарали поне няколко щастливи месеца заедно.
Оглушителни аплодисменти. Сякаш окуражена, вдигам поглед от перата си и оставям публиката да види трагичната ми благодарствена усмивка. От дима очите ми са се насълзили, което в случая е много подходящо.
— Аз не се радвам — казва Пийта. — Иска ми се да бяхме изчакали, докато цялата церемония бъде извършена официално.
Това стряска дори Цезар.
— Нима дори и краткото време не е по-добре от никакво?
— Може би и аз щях да си кажа така, Цезар — отговаря с горчивина Пийта, — ако не беше бебето.
Ето. Пак го направи. Пусна бомба, която заличава усилията на всички трибути, явили се преди него. Е, може би не. Може би тази година той само подпали фитила на бомбата, заложена от всички други победители. С надеждата, че някой ще успее да я взриви. Може би са мислели, че ще съм аз, със сватбената си рокля. Без да знаят колко много разчитам на таланта на Цина, докато Пийта разчита единствено на ума си.