Поглеждам Цина и повдигам въпросително вежди. Той поклаща леко глава, не по-малко озадачен от мен. Защо се бавят?
Изведнъж вратата зад него се отваря рязко и в стаята нахлуват трима миротворци. Двама извиват ръцете на Цина зад гърба и му слагат белезници, а третият го удря по слепоочието толкова силно, че го поваля на колене. Виждам как продължават да го удрят с металните си ръкавици, а по лицето и тялото му се появяват кървави рани. Пищя с всичка сила, удрям с ръце по непомръдващото стъкло и се мъча да стигна до него. Без да ми обръщат внимание, миротворците извличат навън отпуснатото и безжизнено тяло на Цина. Остават само кървавите петна по пода.
Отвратена и ужасена, усещам как платформата започва да се издига. Все още съм облегната на стъклото, когато бризът докосва косата ми и с усилие се изправям. Точно навреме, защото стъкленият цилиндър ме освобождава и вече съм на арената. Изглежда, нещо не е наред със зрението ми. Повърхността около мен е прекалено блестяща и по нея пробягват вълни. Присвивам очи и виждам, че металната платформа, на която съм стъпила, е заобиколена от сини вълни, които се плискат по ботушите ми. Бавно вдигам очи и обхващам с поглед водата, която се разпростира във всички посоки.
Успявам да формулирам само една ясна мисъл.
Това не е място за огнено момиче.
Част III
Врагът
19
— Дами и господа, започват Седемдесет и петите Игри на глада! — Гласът на Клодиъс Темпълсмит, водещия на Игрите, кънти в ушите ми. Имам по-малко от минута да се съвзема. После ще прозвучи гонгът, трибутите могат да слязат от металните платформи и да тръгнат… Само че… накъде?
Не мога да мисля ясно. В съзнанието си виждам само Цина, пребит и окървавен. Къде ли е сега? Какво правят с него? Дали го измъчват? Дали го убиват? Дали го превръщат в авокс? Очевидно арестуването му е изчислено да ме изкара от релси също като появата на Дарий. И то наистина ме изкара от релси. Имам желание да се свлека върху металната плоча. Но едва ли мога да го направя след онова, което току-що видях. Трябва да бъда силна. Дължа го на Цина, който рискува всичко, като се изправи срещу президента Сноу и превърна копринената ми сватбена рокля в сойка-присмехулка. Дължа го и на бунтовниците, които, окуражени от примера на Цина, може би точно в този момент се борят да свалят властта на Капитола. Отказът ми да играя по правилата на Капитола ще бъде последният ми акт на бунт. Затова стискам зъби и с усилие на волята се заставям да бъда играч.
Къде си? Все още не мога да проумея къде се намирам. Къде си? Мъча се да си отговоря и светът бавно идва на фокус. Синя вода. Розово небе. Нажежено до бяло прежурящо слънце. Добре, ето го Рогът на изобилието, блестящият златен рог, на около четирийсет метра от мен. Отначало ми се струва, че е разположен върху кръгъл остров. Но когато се вглеждам по-внимателно, виждам тънки ивици суша, които излизат от кръга като спици на колело. Сигурно са десет-дванайсет и като че ли са разположени на равно разстояние помежду си. Всичко друго е вода. Вода и двама трибути.
Аха, значи такава била работата. Дванайсет ивици суша и на всяка има по двама трибути, застанали на металните платформи. Другият трибут в моя участък е старият Ууф от Окръг 8. Той е вдясно от мен, горе-долу на същото разстояние, колкото ивицата суша от лявата ми страна. Отвъд водата, накъдето и да погледнеш, има тесен бряг, а после — гъста зелена растителност. Оглеждам кръга от трибути, търсейки Пийта, но сигурно Рогът на изобилието го скрива от погледа ми.
Загребвам шепа вода от следващата вълна и я помирисвам. После близвам мокрия си пръст. Както и подозирах, тя е солена. Също като вълните, които двамата с Пийта видяхме при кратката си разходка на плажа в Окръг 4. Но поне изглежда чиста.
Няма лодки, нито въжета, нито плаващи дънери. Да стигна до Рога на изобилието има само един начин. Чувам гонга и без колебание се хвърлям във водата. Разстоянието е по-дълго, отколкото съм свикнала, и да се справям с вълните е по-трудно, отколкото плуването в спокойното езеро в Окръг 12, но усещам особена лекота и без усилие се движа напред. Може би е от солта. Излизам мокра на брега и тичам по пясъчната ивица към Рога на изобилието. От моята страна не се приближава никой друг, макар че златният рог закрива доста голяма част от погледа ми. Не позволявам на мисълта за евентуални противници да ме забави. Сега разсъждавам като професионален трибут и първото, което искам, е да се добера до някакво оръжие.