Миналата година припасите бяха разпръснати на голямо разстояние около Рога на изобилието, като най-ценните бяха най-близо до него. Но тази година, изглежда, плячката е струпана при отвора му, който е на седем метра височина. Погледът ми мигновено се заковава върху златен лък — той е точно пред мен и аз го измъквам от купчината.
Усещам, че зад гърба ми има някой. Предупреждават ме — и аз не знам точно какво — може би тихите стъпки по пясъка или раздвижването на въздуха. Измъквам една стрела от колчана, който е все още заклещен в купчината, вдигам лъка и в същото време се обръщам.
Финик, блестящ и великолепен, е застанал на няколко метра от мен, с готов за атака тризъбец. В другата си ръка държи мрежа. Усмихва се леко, но мускулите му са готови за действие.
— Можеш и да плуваш — отбелязва той. — Къде си се научила в Окръг 12?
— Имаме голяма вана — отговарям аз.
— Сигурно — казва той. — Харесва ли ти арената?
— Не особено. Но ти сигурно я харесваш. Трябва да са я построили специално за теб — казвам с нотка на горчивина. Поне така изглежда, при толкова много вода, а съм сигурна, че малко от нас могат да плуват. В Тренировъчния център нямаше басейн, нямаше шанс да се научиш. Или пристигаш тук като плувец, или трябва бързо да се научиш. Дори участието в първоначалната кървава баня зависи от умението да преплуваш двайсет метра вода. Това дава на Окръг 4 огромно предимство.
Известно време не помръдваме и се измерваме с поглед — преценяваме оръжията си, уменията си. После Финик изведнъж се ухилва:
— Голям късмет е, че сме съюзници. Нали?
Усещам някаква клопка и се готвя да пусна стрелата с надеждата, че ще го улучи в сърцето, преди той да ме прониже с тризъбеца, когато Финик разклаща ръка и нещо на китката му блясва на слънчевата светлина. Златна гривна, украсена с пламъци. Същата, която си спомням, че видях на китката на Хеймич сутринта, когато започнаха тренировките. За кратко обмислям възможността Финик да я е откраднал, за да ме измами, но по някакъв начин знам, че не е така. Хеймич му я е дал. Като знак за мен. Всъщност като заповед. Да се доверя на Финик.
Чувам приближаващи се стъпки. Трябва веднага да взема решение.
— Добре! — процеждам аз. Ядосана съм, въпреки че Хеймич е мой ментор и го прави заради мен. Защо не ми каза по-рано, че е направил тази уговорка? Вероятно защото двамата с Пийта отхвърлихме варианта да се съюзим с някого. Хеймич е решил самостоятелно да ни избере съюзник.
— Залегни! — нарежда Финик с властен глас, съвсем различен от обичайното му прелъстително мъркане, и аз залягам. Тризъбецът му прелита със свистене над главата ми и се разнася отвратителен звук от удар, когато намира целта си. Мъжът от Окръг 5, пияницата, който повърна на лентата за фехтовка, рухва на колене, докато Финик измъква тризъбеца от гърдите му. — Не се доверявай на никой от Първи и Втори окръг — казва Финик.
Няма време да оспорвам думите му. Издърпвам колчана със стрели.
— Ти тръгваш на едната, аз на другата страна? — предлагам аз. Той кимва и се разделяме. На около четири ивици суша от мен Енобария и Глос тъкмо стигат до брега. Или не могат да плуват бързо, или си мислят, че във водата дебнат и други опасности, за което може и да са прави. Понякога не е хубаво да обмисляш прекалено много сценарии. Но те вече стъпват на брега и ще са тук след броени секунди.
— Нещо полезно? — чувам да вика Финик.
Бързо оглеждам купчината от моята страна — боздугани, саби, лъкове и стрели, тризъбци, ножове, копия, брадви, непознати за мен метални предмети… и нищо друго.
— Оръжия! — провиквам се в отговор. — Нищо друго, освен оръжия!
— И тук е същото — потвърждава той. — Грабвай каквото искаш и да вървим!
Изстрелвам една стрела по Енобария, която е стигнала прекалено близо до мен, за да се чувствам спокойна, но тя я очаква и се гмурва навреме. Глос не е толкова бърз и забивам една стрела в прасеца му, преди да се хвърли обратно във водата. Премятам през рамо още един лък и резервен колчан стрели, пъхам два дълги ножа и едно бойно шило в колана си, и се срещаме с Финик пред купчината.
— Ще направиш ли нещо по въпроса, ако обичаш? — казва той. Виждам Брут да се задава бързо към нас. Коланът му е разкопчан и той го държи изпънат между ръцете си като щит. Стрелям, но той успява да посрещне стрелата с колана си, преди тя да прониже черния му дроб. Когато пробива колана, от него избликва червена течност, която изпръсква лицето му. Докато слагам нова стрела, Брут заляга плътно на земята, търкаля се до водата и се гмурва. Зад мен се разнася метален звук.
— Да изчезваме оттук — казвам на Финик.
Схватката с Брут е дала на Енобария и Глос време да стигнат до Рога на изобилието. Брут е в обсега на стрелите ми, а сигурно и Кашмир е наблизо. И четиримата са типични професионални трибути и несъмнено са се съюзили. Ако трябваше да мисля само за себе си, може би щях да ги нападна заедно с Финик. Но онзи, за когото мисля, е Пийта. Най-после го виждам — стои върху металната плоча и не смее да помръдне. Тръгвам и Финик тръгва след мен, без да задава въпроси, сякаш знае, че това ще е следващият ми ход. Стигам колкото мога по-близо до него, започвам да вадя ножовете от колана си и се приготвям да стигна с плуване до Пийта и по някакъв начин да го доведа при нас.