Пийта върви начело и си проправя път през гъстата растителност с дългия нож. Пускам Финик след него, защото макар да е най-силен, ръцете му са заети с Магс. Освен това, колкото и да е ловък, тризъбецът е по-неподходящ за джунглата, отколкото моите стрели. Заради стръмния склон и жегата след малко започваме да се задъхваме. Все пак двамата с Пийта имаме зад гърба си усилените тренировки, а Финик притежава удивителна физика, и въпреки че носи Магс на рамо, изминаваме бързо почти километър и половина, преди той да помоли за почивка. Според мен го прави повече заради Магс, отколкото заради себе си.
Растителността е скрила Рога на изобилието от погледите ни, затова се покатервам на едно дърво с плъзгави клони, за да получа по-добра видимост. И веднага съжалявам за това.
Около Рога на изобилието земята сякаш кърви: по водата личат червени петна. Навсякъде е осеяно с трупове, а някои се носят в морето, но тъй като е далеко и всички са облечени еднакво, не мога да кажа кой е жив и кой е мъртъв. Виждам единствено, че няколко фигурки, облечени в синьо, още се бият. Е, какво съм си мислила? Че веригата от сключени ръце снощи ще доведе до някакво всеобщо примирие на арената? Не, никога не съм вярвала в това. Но сигурно се надявах, че хората ще покажат известна… какво? Сдържаност? Или поне нежелание. Преди да превключат в режим „Убий другия“. А всички се познавахте, мисля си аз. Държахте се като приятели.
Тук имам само един истински приятел. И той не е от Окръг 4.
Лекият бриз разхлажда лицето ми и се мъча да взема решение. Въпреки гривната, би трябвало да се реша и да застрелям Финик. В този съюз няма бъдеще. Финик е прекалено опасен, за да го пусна да си тръгне. Сега, докато между нас съществува това крехко доверие, може би е единственият ми шанс да го убия. Лесно мога да го застрелям в гръб, докато вървим. Това е грозна постъпка, разбира се, но няма ли да стане още по-грозно, ако изчакам? Ако го опозная по-добре? Ако му дължа още нещо? Не, сега е моментът. Хвърлям един последен поглед към биещите си фигури и към кървавата земя, за да затвърдя решителността си, а после се плъзвам надолу по ствола.
Но когато стъпвам на земята, Финик вече е разбрал какво съм намислила. Сякаш знае какво съм видяла и как ми е подействало. Вдигнал е един от тризъбците си в небрежно отбранителна позиция.
— Какво става там, Катнис? Да не би всички да се държат за ръце? И да са дали клетва, че няма да си служат с насилие? Да са захвърлили оръжията в морето в знак на неподчинение срещу Капитола? — пита Финик.
— Не — казвам аз.
— Не — повтаря Финик. — Защото каквото и да се е случило в миналото, то е минало. А никой на тази арена не е станал победител случайно. — За миг той измерва с поглед Пийта. — Освен може би Пийта.
Значи Финик знае същото, което знаем и ние с Хеймич. За Пийта. Че дълбоко в себе си е по-добър от всички нас. Финик уби трибута от Окръг 5, без да му мигне окото. А колко време ми трябваше на мен, за да се настроя да убивам? Когато се прицелих в Енобария, Глос и Брут, стрелях на месо. Пийта поне би опитал първо да преговаря. Да види дали не е възможен някакъв по-широк съюз. Но с каква цел? Финик е прав. Аз съм права. Хората на тази арена не са станали победители заради своята състрадателност.
Гледаме се в очите, докато преценявам неговата бързина срещу моята. Времето, което ще ми трябва да пронижа със стрела мозъка му, срещу времето, за което тризъбецът ще стигне до тялото ми. Виждам, че ме чака да направя първия ход. Пресмята дали трябва първо да отклони стрелата или да се хвърли директно в атака. Усещам, че и двамата почти сме взели решение, когато Пийта умишлено застава между нас.
— Е, колко души са мъртви? — пита той.
Отмести се, идиот такъв, мисля си аз. Но той остава между нас и не помръдва от мястото си.
— Трудно е да се каже — отговарям аз. — Поне шестима. И още се бият.
— Да продължим напред — предлага Пийта. — Трябва да намерим вода.
Досега няма и следа от сладководен поток или езеро, а солената вода не става за пиене. Пак си спомням за миналите Игри, когато едва не загинах от обезводняване.
— Няма да е зле — казва Финик. — Трябва да се скрием, преди са тръгнали след нас и да започнат да ни преследват.
Ние. Нас. Да ни преследват. Добре, може би ще е малко преждевременно да убивам Финик. Засега ни помага. И Хеймич му е дал гривната си. А кой знае какво ни чака тази нощ? Ако се случи най-лошото, винаги мога да го убия, докато спи. Затова оставям момента да отмине. Същото прави и Финик.