Очаквам да видя на лицето му самодоволство или сарказъм, но изражението му ме озадачава. Той поглежда ту към Пийта, ту към мен, като че ли се мъчи да разбере нещо, после леко разтърсва глава, сякаш за да я проясни.
— Как си? — обръща се той към Пийта. — Мислиш ли, че можеш да продължиш нататък?
— Не, той трябва да си почине — казвам. Носът ми тече с всичка сила, а нямам нищо, което да използвам за кърпичка. Магс откъсва шепа мъх, провиснал от едно дърво, и ми го подава. Съсипана съм и го приемам безропотно. Шумно си издухвам носа и попивам сълзите от лицето си. Мъхът е приятен. Попива и е невероятно мек.
На гърдите на Пийта проблясва нещо златно. Протягам ръка и опипвам диска, който виси на верижка на шията му. Върху него е гравирана моята сойка-присмехулка.
— Това талисман ли е? — питам.
— Да. Имаш ли нещо против, че съм използвал твоята сойка-присмехулка? Исках да са еднакви — отговаря той.
— Не, разбира се, че нямам нищо против. — Насилвам се да се усмихна. Обстоятелството, че Пийта се появява на арената, като носи талисман със сойка-присмехулка, е едновременно благословия и проклятие. От една страна, това би трябвало да повдигне духа на бунтовниците в окръзите. От друга, трудно е да си представя, че президентът Сноу ще пренебрегне този факт, и това още повече затруднява задачата ми да спася живота на Пийта.
— Значи искате да се настаним на лагер тук, така ли? — пита Финик.
— Според мен е лошо — казва Пийта. — Без вода. Без прикритие. Наистина съм добре. Само ако може да вървим бавно.
— По-добре бавно, отколкото никак. — Финик помага на Пийта да се изправи. Аз се мъча да се успокоя. Сутринта започна с това, че гледах как премазват Цина от бой, после пристигнах на тази непозната арена и видях как Пийта умира. Все пак съм доволна, че Финик продължава да разиграва картата с бременността вместо мен, защото по отношение на спонсорите не се справям с нещата особено добре.
Проверявам оръжията си макар да знам, че са в идеално състояние, защото така се чувствам по-уверена.
— Аз ще тръгна начело.
Пийта се кани да възрази, но Финик го прекъсва.
— Не, нека върви напред. — Той ме поглежда намръщено. — Ти знаеше, че има силово поле, нали? Веднага разбра? Искаше да ни предупредиш. — Кимвам. — Откъде знаеше?
Поколебавам се. Да разкрия, че знам тайната на Бийти и Уайърс за разпознаване на силовите полета, може да се окаже опасно. Възможно е гейм-мейкърите да са пропуснали онзи момент по време на тренировките, когато Бийти и Уайърс ми го показаха. Така или иначе, разполагам с много ценна информация. А ако знаят, че я имам, може да направят нещо и да променят силовото поле, за да стане неоткриваемо. Затова лъжа:
— Не знам как стана. Като че ли го чух. Слушайте. — Всички притихваме. Чува се звукът на насекоми, птици, ветрецът в листата.
— Не чувам нищо — казва Пийта.
— Чува се — настоявам аз, — същото е, както когато електричеството в оградата около Окръг 12 е включено, само че много, много по-тихо. — Всички отново се заслушват напрегнато. Аз също, макар че няма нищо за чуване. — Ето! — възкликвам. — Не го ли чувате? Идва точно оттам, където токът удари Пийта.
— И аз не чувам нищо — казва Финик. — Но щом ти го чуваш, непременно тръгни начело.
Решавам да извлека всичко възможно от тази игра:
— Чудно нещо — казвам аз. Въртя глава ту на една страна, ту на друга, сякаш съм озадачена. — Чувам го само с лявото ухо.
— Онова, което докторите възстановиха? — казва Пийта.
— Да — казвам аз и после свивам рамене. — Може би са свършили по-добра работа, отколкото предполагат. Знаете ли, понякога чувам странни неща отляво. Неща, които човек обикновено не чува. Например звука от крилете на насекомите. Или как пада снегът. — Идеално. Сега цялото внимание ще се насочи към хирурзите, които излекуваха глухото ми ухо след Игрите миналата година, и ще им се наложи да обяснят защо слухът ми е остър като на прилеп.
— Ти — казва Магс, като ме избутва напред, и тръгвам начело. Тъй като ще се движим бавно, Магс предпочита да ходи сама с помощта на един клон, от който Финик й направи бастун. Той дава един клон и на Пийта, което е хубаво, защото въпреки протестите му според мен единственото му желание е да легне. Финик върви последен, така че поне един бдителен човек ще ни пази гърба.