Да посипеш сол в раната. За пръв път разбирам значението на този израз, защото солената вода ми причинява толкова заслепяваща болка, че едва не припадам. Но усещам и нещо друго, нещо като компрес. Експериментирам, като потапям предпазливо ръката си във водата. Отначало наистина боли, но после болката намалява. А през синия слой вода виждам как от раните върху кожата ми се процежда някаква млечна субстанция. Заедно с нея изчезва и болката. Разкопчавам колана си и смъквам гащеризона, който почти се е превърнал в изпокъсан парцал. Обувките и бельото ми са необяснимо незасегнати. Потапям малко по малко краката и ръцете си и отровата се изцежда от раните ми. Пийта прави същото. Но Финик се отдръпва от водата още при първото докосване и сега лежи по лице на пясъка: или не желае, или не е в състояние да се пречисти.
Накрая, след като минава най-лошото — отварям очи във водата, поемам я през носа и я изхвърлям през устата, и дори няколко пъти си правя гаргара, за да промия гърлото си — вече съм в състояние да помогна на Финик. Почвам да усещам крака си, но по ръцете ми все още пробягват спазми. Не мога да завлека Финик във водата, а освен това болката може да го убие. Затова загребвам вода с треперещи шепи и я изливам върху ръцете му. Тъй като не е под водата, отровата излиза от раните му точно така, както е влязла — на малки струйки мъгла, и внимавам да не ме засегне. Пийта се съвзема достатъчно, за да ми помогне. Срязва гащеризона на Финик, за да го свали. После намира две мидени черупки, които вършат много по-добра работа от ръцете ни. Първата ни задача е да намокрим ръцете на Финик, тъй като са най-пострадали — от тях излиза много от бялото вещество, но той не усеща нищо. Лежи със затворени очи и от време на време простенва.
Оглеждам се, като все по-ясно осъзнавам, че сме в много опасна позиция. Да, нощ е, но луната свети прекалено ярко и не можем да се скрием. Имаме късмет, че все още никой не ни е нападнал. Ще можем да ги забележим, но ако четирима професионалисти ни атакуват едновременно, ще ни победят. Дори още да не са ни видели, стоновете на Финик скоро ще ни издадат.
— Трябва да го вкараме във водата — прошепвам аз. Но не можем да го потопим по лице, не и докато е в това състояние. Пийта кимва към краката на Финик. Всеки хваща по един крак, завъртаме Финик на сто и осемдесет градуса и започваме да го потапяме в солената вода. Малко по малко. Глезените. Изчакваме няколко минути. Потапяме го до средата на прасците. Изчакваме. Коленете. От краката му излизат бели облаци и той издава стон. Продължаваме предпазливо да извличаме отровата от него. Установявам, че колкото по-дълго седя във водата, толкова по-добре се чувствам. Подобрява се не само състоянието на кожата ми, но и съзнанието и контролът над мускулите. Виждам, че лицето на Пийта започва да се връща към нормалното си състояние, клепачът му се отваря, замръзналата гримаса изчезва от устата му.
Финик бавно започва да се съвзема. Той отваря очи, фокусира ги върху нас и разбира, че му помагаме. Слагам главата му на скута си и го оставяме да кисне десетина минути, напълно потопен във водата от врата надолу. Финик повдига ръце над солената вода и с Пийта си разменяме усмивка.
— Остана само главата ти, Финик. Ще боли най-много, но после ще се почувстваш много по-добре, ако можеш да го изтърпиш — казва Пийта. Помагаме на Финик да седна във водата и го държим здраво за ръце, докато пречиства очите, носа и устата си. Не може да говори, защото гърлото му все още е възпалено и го боли.
— Ще се опитам да изкарам вода от някое дърво — казвам аз и опипвам колана си. Канелката виси на същото място, вързана на клонката от лиана.
— Нека първо да издълбая дупка — казва Пийта. — Ти стой при него. Ти си лечителката.
Шегува се, мисля си аз. Но не го изричам на глас, тъй като Финик си има достатъчно проблеми. Не знам защо, но той пострада най-много от мъглата. Може би защото е най-едър или може би защото хвърли най-много усилия. А да не забравяме и Магс. Все още не разбирам какво се случи. Защо той я изостави, за да носи Пийта? Защо тя не само не възрази, а се втурна право към смъртта си без миг колебание? Дали защото беше толкова стара, че все едно й оставаха броени дни? Дали са мислили, че Финик ще има по-добър шанс да спечели, ако двамата с Пийта сме му съюзници? Измъченото изражение на Финик ми подсказва, че сега не е моментът да питам.