- Тръгни на север - нареди гласът в телефона на съдията.
Негова чест беше само на петдесет метра пред нас, видя ни, кимна и тръгна. Ние направихме същото, ходейки с неговото темпо, преструвайки се, че се наслаждаваме на растителността, покрай която минавахме.
- Червен водач - обади се Дани по радиостанцията, -авиацията е на път, подкрепленията са по местата си. Искате ли да се приближат?
- Още не - отвърнах. - Съдията тръгна на север. Наблюдавайте внимателно изхода на Двайсет и шеста улица. Подкрепленията от Двайсета могат да тръгнат натам.
Съдията почти беше стигнал до Двайсет и пета улица, когато гласът в телефона му отново се обади:
- Отпред има пейка. Когато стигнете до нея, искам да оставите торбичката върху нея и да продължите да вървите.
С Кайли наблюдавахме съдията от безопасно разстояние. Имах възможност да погледна и айфона си, за да видя какво точно заснемаше джобната му видеокамера. Пред него имаше красива дървена пейка, разположена сред широка ивица зеленина. Съдията забави крачка, когато приближи до нея, постави чантата с парите на седалката и продължи да върви.
Обадих се на Дани по радиостанцията, за да му съобщя точното място на оставяне на откупа и да му кажа да разположи останалата част от екипа на авенюто точно под нас.
- Виждаш ли някого? - попита Кайли.
Огледах се. Наоколо нямаше много хора, а малцината разхождащи се, изглежда, напълно игнорираха малката хартиена торбичка, оставена на пейката в тихия кът сред природата.
- Никого - отвърнах, след като се огледах наляво-на-дясно и на север и юг.
Не погледнах единствено нагоре и затова не успях да видя дрона, който тайно се спускаше към целта си. Когато чух жуженето на малките перки, разцепващи въздуха, беше прекадено късно.
Дронът се спусна и закръжи над пейката. Само след секунди от него се спусна кука, която се закачи за дръжките на хартиената торбичка, вдигна я и дронът я понесе на запад.
-Авиация! - изкрещях аз по радиостанцията. - Червен водач на „Хай Лайн“. Къде сте? Трябва ни подкрепа от въздуха, веднага!
- Зак, какво става? - попита Дани Коркоран.
- Направиха ни на глупаци - отвърнах, докато гледах как стоте хиляди долара, осигурени от областния прокурор Мик Уилсън, летят ниско над река Хъдсън и се отправят към центъра на града.
35
Ако обикновен простосмъртен види как толкова пари изчезват във въздуха, може само да размаха ядно юмруци към небето и да се откаже. Това не важи за ченгетата. Особено за мен и Кайли.
Побягнахме след парите. Инстинктивно и двамата се впуснахме към изхода на Двайсет и шеста улица. Колата ни не беше там, но това беше най-бързият път към приземното ниво.
Докато стигнем там, съдия Рафърти вече беше заобиколен от шестима полицаи: Дани Коркоран, партньорът му Томи Фишър и четирима униформени.
- Свързах се с пилота на хеликоптера по радиото -съобщи Коркоран. - Проследява дрона. Отначало изглеждаше толкова дребен, че имаше риск да го изгуби, но е успял да го фиксира с камерата си и го следва.
- Тръгваме след него - наредих аз. - Ти и Томи изведете съдията оттук. Бързо!
- Добре съм, детектив - обади се Рафърти, - не се тревожете за мен.
- Не се тревожа за вас, Ваша чест. Тревожа се за това, че снимката ви ще бъде навсякъде в интернет в следващите пет минути - отбелязах аз и посочих с ръка към нарастващата тълпа над главите ни, която беше дошла да се наслади на красотата на „Хай Лайн“ и беше получила като бонус възможността да се озове сред напечена полицейска акция. Повечето от камерите на мобилните телефони все още бяха насочени към въздуха, но някои от тях бяха започнали да сочат и надолу, към сборището полицаи в началото на стълбището.
-Трябват ни коли - изкрещя Кайли. - Кой е с патрулна?
Един от униформените бръкна в джоба си и извади връзка ключове. Обратно на това, което сте гледали във филмите, ченгетата не изкачат от колите си, зарязвайки двигателите да работят. Носят отговорност за колата, затова, когато слязат от нея, най-често я заключват.
Той хвърли ключовете на Кайли очевидно недоволен от факта, че се лишава от превозното си средство.
- А коя си ти? - ухили се той. - Трябва ми име, за да знам кой отговаря, детектив.
- Кайли Макдоналд, отдел „Специални клиенти“. Имам кола, такси под прикритие, паркирано на Двайсет и трета улица и Десето авеню. Твоя е - каза тя и след като прочете табелката на униформата му, добави: - ... офицер Пендълтън.
Тя му подаде нейните ключове и двамата побягнахме надолу по стълбите.
Само след секунди вече препускахме по Десето авеню. Свързах се с пилота на хеликоптера по радиостанцията.