-Авиация, тук е Червен водач. Какво знаем за дрона?
- ДУВС - дистанционно управляемо въздухоплавателно средство - поправи ме пилотът, - намира се на около двеста и петдесет метра над Тринайсета улица и Девето авеню, движи се на изток. Придвижва се с около трийсет километра в час. Хлапето ми има подобен, който се движи по-бързо.
-Този носи сто хиляди долара в брой - отговорих аз.
-Това не би забавило хлапето ми, но... Червен водач, недейте, повтарям, недейте да завивате по Тринайсета. Има камион с ремарке, който маневрира на товарна рампа. Задръстил е цялата улица. Тръгнете на изток по Трийсет и втора.
Кайли намали само колкото да завие рязко по Трийсет и втора - натоварена централна градска улица с четири ленти и двупосочно движение, но поне колите из нея се движеха. Коли, камиони, автобуси и пешеходци рязко започнаха да се отдръпват от пътя ни, докато Кайли си пробиваше път надолу по улицата с включени сирени и сигнални светлини, движейки се точно по средата между двете ленти от различните посоки на движение.
- ДУВС се снишава - съобщи пилотът. - Това ще намали скоростта му значително. Сега е над Трийсет и първа улица и Седмо авеню. Виждам ви в патрулната кола на Трийсет и четвърта, пресичате Осмо.
Докато успее да довърши изречението си, Кайли про-фуча покрай дълъг автобус и вече бяхме на половината път до Седмо авеню.
- Червен водач, ДУВС е на деветдесет метра и продължава да се спуска - каза пилотът. - Изглежда, ще кацне. Авенюто е претъпкано, може да го изгубя. Ще ни трябват очи на земята.
Обадих се по радиостанцията в централата и им казах, че дронът кръжи над гара Пен. Поисках всеки полицай в района да започне да се оглежда за него.
- Носи сто хиляди долара служебни средства - добавих. -Арестувайте всеки, който се докосне до тях.
- Завийте надясно, завийте надясно - чу се гласът на очите ни в небето.
Колите пред нас бяха спрели на червен светофар, така че Кайли сви рязко вляво и прекоси двойната непрекъсната линия на пътната маркировка, обозначаваща границата на насрещното движение. След това наду сирената няколко пъти и зави рязко надясно, пресичайки и двете ленти от движението на изток, за да се вмъкне в Седмо авеню.
Приведох се ниско на предната седалка и вдигнах поглед през тесния каньон от небостъргачи наоколо. Не се виждаше нищо.
- Авиация, все още нямам визуален контакт - извиках аз в микрофона. - Къде е?
- Намира се в посока дванайсет часа от вас, движи се право към вас, над гара Пен, и продължава да се снишава. В момента е на петнайсет метра, десет, пет и... камерата го изгуби. Няма го.
- Как така няма го?
- Скри се под една козирка на Трийсет и втора улица и Седмо авеню. Козирката над входа на гара Пен от страната на „Медисън Скуеър Гардън“. Спрете точно там, до стоянката за таксита.
Кайли скочи на спирачките и спря патрулката по средата на една от най-натоварените пешеходни улици в Манхатън. Изскочихме от колата и неколцина униформени полица и, които бяха видели дрона, се спуснаха към нас.
- Белият дрон бомба ли носеше? - попита един от тях.
- Не - отвърна Кайли, - откраднати пари. Видяхте ли накъде отиде?
- Прелетя под козирката и изчезна - отвърна полицаят.
- Намерете го - изкрещя Кайли на нарастващата тълпа от мъже и жени в униформи.
Всички се спуснаха напред и надолу по стълбите към обширните катакомби на метрото под „Медисън Скуеър Гардън“. За разлика от своя събрат в източната част - Гранд Сентръл Терминал, гара Пен е лишена от особен чар. Единственото забележително нещо в нея е огромният й мащаб.
Вдигнах поглед към таблото с разписанието на заминаващите. Влаковете пристигаха и заминаваха с разлика от само няколко минути. Над половин милион пасажери минаваха ежедневно през обширното пространство. Десетки хиляди хора носеха куфари с колелца, а дронът и парите можеха да се крият във всеки от тях.
-Детективи - каза полицаят очевидец, - видях дрона да влиза тук и съм сигурен, че не е излизал. Трябва да е някъде вътре в гарата.
- Някъде вътре в гарата - повтори Кайли и ме погледна. - Това е добра новина. Сега трябва само да намерим нещо с размерите на две закачалки за дрехи в най-големия транспортен хъб в западното полукълбо.
36
Успехът има много бащи. Когато една полицейска акция протече идеално гладко, никога не липсват хора, които да изтъкнат участието си в нея. Това е и причината по подиумите на полицейските пресконференции, съобщаващи за поредния триумф над престъпността, да е пълно с високопоставени полицаи.
Провалите обаче са сираци, а висшестоящите не пропускат да сочат с пръст и да вменяват вина.