- Какво имате предвид?
- Когато си на деветнайсет, богат, бял и цялото ти бъдеше вече е предначертано без твое участие, ти се струва, че това е смъртна присъда. Хералдо живееше на ръба. Той беше уличен боец, бърз в краката и дори още по-бърз с юмруците. Момичетата го обожаваха. Когато бил на петнайсет, спял с една осемнайсетгодишна. Двамата й братя му скочили. След това и двамата трябвало да ядат закуската, обяда и вечерята си през сламка в продължение на почти една година.
- И вие сте искали да бъдете като него? — попитах аз.
-Предполагам, че никога не сте били фен на гангстерския рап, детектив - кимна Уелс.
- Не е моята музика - отвърнах.
- Беше моята. N.W.А., Тупак, „Ву-Танг“ - всички пеят за борбата с живота в гетото и аз се идентифицирах с това. Само дето двамата с Хералдо идвахме от различни гета.
- Разкажете ни за наркооперацията за Динго Слайд -казах аз.
-Излизахме в коледна ваканция. Казах на Хералдо, че ще ходим в Банкок със самолета на баща ми, и го попитах дали иска да дойде и той. Отказа. Казах му, че ще се напием, ще се наковем и ще правим секс, на което той отвърна: „Аз също, и не ми се налага да ходя на другия край на света, за да го направя“. На следващия ден вече беше преминал от категорично „не“ към „може би“. Той знаеше, че Динго е дилърът ни, и ни каза, че знаел как можем да си осигурим три-четири месечни запаси от кока без пари. Трябваше само да донесем един малък пакет от Тайланд.
- И вие сте знаели какво има в пакета.
-Да, по дяволите. Точно това го правеше вълнуващо. Не бих се занимавал да прибирам нечие пране за безплатен кокаин, но вкарването нелегално на хероин от Тайланд? Имате ли представа каква тръпка беше?
- Малик каза, че вие сте този, който е сключил сделката с Динго.
- Динго ме познаваше. Бях добър клиент. Предполагам, че ми е вярвал толкова, колкото един хаитски наркобос може да вярва на богато бяло хлапе. Идеята беше на Хералдо, но лицето на операцията трябваше да съм аз. И това ми харесваше.
- А как така той се озова в затвора, а вие не?
- Баща ми плати на тайландците цяло състояние, за да ни пуснат. Те обаче се съгласиха да освободят само нас четиримата, някой трябваше да остане при тях. Това е техният извратен начин да показват, че правосъдната им система работи. Последното нещо, което направих, преди да оставя Хералдо, беше да му обещая, че ще се погрижим за семейството му. И го направихме.
- Нейтън Хърш каза ли ви, че Сегура може да се е засякъл с мъжа, който е създал бомбите?
- Да, но Нейтън е идиот, ако смята, че бабата на Хе-ралдо е финансирала бомбените атентати.
- А сещате ли се за някой друг тук в Щатите, който би могъл да действа от негово име?
- Не, но аз не съм точният човек, на когото да зададе- те този въпрос.
- А кой е този човек?
- Хералдо Сегура.
- Това е невъзможно.
- Глупости. Двама от партньорите ми са мъртви и започвам да вярвам, че ние с Нейтън сме следващите в списъка. Направете ми една услуга и замъкнете награждаваните си задници на суперченгета до Банкок, и се погрижете това да не се случи.
— Не знам колко би струвало това — отвърнах аз, - но съм почти сигурен, че управлението няма да отдели средства за полет до Тайланд.
- Никога няма да разберете, докато не попитате, детектив.
- Не знам дори кого да попитам.
- Значи имаме късмет - отвърна Уелс, — защото, за разлика от вас, аз знам.
39
Бях се върнал в офиса, когато мобилният ми телефон звънна. На екрана пишеше „Силвъркъп Студиос“. Вдигнах.
-Зак, Боб Райцфелд е. Как върви денят ти до момента?
Погледнах часовника си, беше три следобед.
-Да видим... - започнах аз. - Денят ми започна преди дванайсет часа и до момента се срещнах с хаитски нар-кобос в задната стая на супермаркет в Бруклин, сдъвка ме един милионер, излъга ме един адвокат и... о, чакай, имаше и още нещо. А, да, въпреки факта, че разполагах с екип от шестима души, успях да изгубя сто хиляди долара от парите на областната прокуратура. Хубавото обаче беше, че прекарах малко време в „Хай Лайн“, където е много красиво. Надявам се следващия уикенд да мога да се върна там с Черил. Твоят ден как върви, Боб?
- Имам нужда от помощта ти.
- Защо? Да не би някой пак да те е вързал за тръба?
- Мисля, че знам кой е наел двете отрепки, които извършиха обира по време на играта на покер.
- Изчакай минутка - казах му аз и си поех дълбоко дъх. Кайли беше отишла до стаята за почивка да си вземе кафе, но щеше да се върне всеки момент, а това не беше нещо, което исках да коментираме, докато тя седи на бюрото си. Качих се по стълбите до четвъртия етаж, намерих празна стая за разпити, влязох и затворих вратата. - Боб, извинявай, ако съм звучал като идиот, но така става, когато попиташ претоварено ченге как върви денят му. Кого си набелязал за обира?