- Кайли наблизо ли е? Може ли да те чуе? Не искам да се досети по реакцията ти.
- Не, всичко е наред. Сам съм.
- Почти съм сигурен, че нейният приятел е този, който е планирал цялата операция. Казва се Си Джей Берин- джър. Помниш ли, че се запозна с него онази вечер?
Дали помнех, че съм се запознал с него? Бях се ровил дълбоко в миналото на Клайд Джером Беринджър с надеждата да открия нещо, което бих могъл да използвам срещу него, но след като Райцфелд ме беше пратил да си гледам работата, нямаше как да му призная колко много знам за него.
- Да, запознах се със Си Джей - отговорих, - висок тип, професионален покер играч... какво те кара да мислиш, че е той?
- Защото очевидно е работа на вътрешен човек. Отначало мислех, че може да е някой от хотела - рецепцио- нист, човек от румсървиса, пиколо, но разпитах всички в „Марк“, които знаеха за играта, и всички се оказаха чисти. Затова реших да се фокусирам върху хората в стаята.
- Аха - отвърнах аз, пропускайки да спомена факта, че преди две вечери и аз бях преминал точно през същите разсъждения. - И как се спря точно на Беринджър?
- Зак, този изпъква като надървен член в бански „Спи-до“ - отвърна Райцфелд. - Всички останали са редовни играчи, месец след месец, година след година - едни и същи лица. Този тип Беринджър започва да излиза с Кай- ли, кара я да го запознае с Шели, играе два пъти, което е напълно достатъчно, за да се ориентира как е организирана играта, и „Бинго!“, на третия път, в който е в стаята за покер, играта е прекъсната от двама загубеняци, които не могат да разделят и сламата на две магарета.
- Имаш ли някакви доказателства?
- Вероятно... ако Шели ми позволи.
- Какво имаш предвид с това ако?
- Когато му казах, че мисля, че Беринджър може да е мозъкът зад удара, той ми каза да стоя настрана. Обичам стареца, но той просто не разсъждава като ченге.
- Точно затова е назначил теб за шеф на охраната на „Силвъркъп Студиос“.
-Титлата е страхотна, Зак, изглежда много впечатляващо на визитната ми картичка. Никога не съм виждал визитката на Шели, но на нея сигурно пише контрол-маниак. Той не иска да се ровя около Си Джей, защото не иска да нарани Кайли. Казва, че съпругът й й е причинил достатъчно болка. Той предпочита да защити нея пред това да си върне осемстотин хиляди долара.
- Това е лудост! - отвърнах. - Познавам Кайли и ако приятелят й е виновен, самата тя би искала да го изобличи.
-Точно затова ти се обаждам. Ти си неин партньор. Шели не иска да ме послуша, но ще послуша теб.
- Не съм убеден.
- Няма да те заболи, ако го попиташ.
-Да, бих могъл. Но ако му предложа да тръгне след Беринджър и той откаже, не мога на своя глава да го направя. Ако обаче не кажа нищо...
- „Не искай позволение, искай извинение“ - изреци- тира Райцфелд. - Но ще ти се наложи да го разследваш сам. Имаш ли нещо против?
Дачи имах нещо против да докажа, че новото гадже на Кайли е гадняр? Ухилих се широко и заявих:
- Мога да се справя. Само ми дай няколко дни.
-Благодаря ти. А сега я ми разкажи малко повече за изгубените сто хиляди на областната прокуратура?
- Какво ще кажеш да ти разкажа на бира по време на тържеството по случай пенсионирането ми, което май ще се състои много по-скоро, отколкото съм планувал, ако не успея да намеря парите?
Той затвори и аз останах сам в залата за разпити, взрян в телефона си. Тъкмо планирах какъв да е следващият ми ход, когато на екрана се появи съобщение от Кайли:
„Къде си?“
Написах й отговор:
„Медитирах. Мерси, че наруши вглъбяването ми.“
„Вглъбяването ти може да почака - върна отговор тя. -Кейтс ни търси.“
Писах й, че идвам, и набрах номера на Кю, който бях запаметил на бутон за бързо набиране.
Той вдигна на първото позвъняване.
- Детектив Джордан, носят се слухове, че със съдия Рафърти сте имали доста скъпичко преживяване в „Хай Лайн“.
- Добрата новина е, че Негова чест вече не смята, че ти си го изнудвал.
- За което имате безкрайната ми благодарност - отвърна Кю. - Ако някога ви потрябва някаква...
- Забрави за това „ако някога“. Търся си услугата сега -прекъснах го аз и му разказах за обира по време на играта на покер, състояла се в хотел „Марк“.