- Значи искаш да се оглеждам за двама джентълмени със съмнителни умения за печелене на пари, които харчат като двойка, уцелила джакпота от лотарията?
- Да - отвърнах, - и, Кю... нека това да си остане между нас и никой друг.
- Но моля те, детектив. Познаваш репутацията ми. Аз съм дискретен като шепот по време на буря.
- А ти познаваш партньорката ми - отвърнах аз. - Ако тя разбере, ще бъда мъртъв като цаца в тиган.
Прекъснах разговора и тръгнах за срещата с Кейтс. Слизайки забързано по стълбите, осъзнах, че неволно се усмихвам. Знам, че не беше здравословно, но изпитвах особено задоволство от факта, че ще докажа на жената, която ме беше зарязала заради друг мъж, че отново е направила погрешен избор.
40
- Охоо - каза Кайли, докато вървяхме по коридора към офиса на Кейтс.
Този път вратата й беше затворена, а щорите вътре -спуснати. Непосредствено пред вратата й стояха двама едри мъжаги, които познавах добре - охраната на Мюриъл Сайкс.
- Е, и ако това не са Каши и Лейси1 - отбеляза Кайл и, която никога не пропускаше възможност да се задява. -Радвам се да видя, че данъкоплатците са проявили достатъчно далновидност да плащат на двама от вас да защитават кмета от всяко зло, което дебне в коридорите на полицейското управление в Горен Ийст Сайд.
- Детектив Макдоналд, очарователна, както винаги -отвърна по-едрият от двамата и сложи ръка на дръжката на вратата. - Да видим дали ще се усмихвате все така на-хакано, когато излезете оттук - заяви той и отвори вратата. Двамата с Кайли влязохме.
Кейтс седеше зад бюрото си, а Сайкс беше седнала срещу нея.
- Той взема заложници - казваше кметът в мига, в който вратата се затвори зад нас.
- Госпожо, кой взема заложници? - попитах аз.
-Принстън Уелс. Фондация „Сребърен куршум“ трябваше да направи първа копка на обекта на „Тремонт Гар-дънс“ следващия месец - каза тя и в случай че не бяхме внимавали в речите в нощта на бомбата в хотела, добави: -Това е градският проект за изграждане на жилища за бездомниците, който Дел Феърфакс създаде. Уелс обаче го поставя в позиция на изчакване, докато човекът или хората, отговорни за смъртта на двамата му партньори, не бъдат изправени пред правосъдието.
-Това е емоционално изнудване - отбеляза Кайли.
-Но това е начинът, по който милионерите притискат системата, детектив.
-Госпожо кмет, правим всичко по силите си.
- Не и според Уелс. Той ми разказа цялата история с наркосделката и това как са били заловени като млади...
- Извинете ме, госпожо - каза Кайли, - но той вероятно ви е разказал неговата версия на цялата история. Има и други.
- Не ми губете времето с въпроси дали вярвам на един дилър на наркотици, или на един филантроп - отвърна Сайкс. - Знам само, че човекът, създал бомбите, е в затвор в Тайланд, а този Хералдо Сегура, който има зъб на Уелс и останалите, също е бил осъден и задържан в Тайланд. Капитан Кейтс току-що също го потвърди.
- Но ние не знаем дали двамата въобще някога са се срещали - отбеляза Кайли.
- Господин Уелс отказва да чака тайландското правителство да ни предостави тази информация. Каза ми, че е предложил вие двамата да отлетите за Тайланд и да разберете сами, а вашият отговор бил, че градът никога не би покрил разходите за пътуването.
- Не градът - уточни Кайли, - говорехме за управлението.
- Макдоналд - намеси се Кейтс, - спри да говориш и слушай.
- Капитане - отвърна Кайли, — след случилото се тази сутрин в „Хай Лайн“ бяхме останали с впечатлението, че управлението не би платило дори...
- Спри... да... говориш. Веднага! - изсъска Кейтс и се изправи.
- Благодаря ти, Делия - каза кметът, след което се обърна към нас двамата. - Първо, уверих господин Уелс, че настоящата администрация би отишла и накрай света, за да залови хората, които са убили двама от най-щедрите дарители на нашия град, а в такъв случай подобни разходи никога не са предопределящ фактор. След това той ми изтъкна, че знаел как точно работи системата ни. Не можете просто да се качите на първия самолет за Банкок, без да преминете през много бюрократични пречки. Това би отнело дни на писане на бумащина и одобрение на разходите за пътуването ви. Казах му, че имам възможност да съкратя голяма част от бюрократичната работа по случая с едно телефонно обаждане до полицейския комисар, след което вие двамата вече ще сте преминали през всички пречки и ще можете да заминете до двайсет и четири часа. Той се изсмя и каза, че той може да съкрати всички излишни подробности, и ви осигури полет в седем и половина тази вечер. Най-късно.
- Госпожо - обади се отново Кайли, — Уелс го бива в приказките, но как въобще е възможно това?