- Всичко е възможно, когато притежаваш флотилия от фирмени самолети. Уелс ще ви осигури самолет и екипаж за полета, които ще ви чакат на летище „Тетърборо“.
- Това не е ли... - започна Кайли, но след миг млъкна сама.
- Не е ли какво? - попита Сайкс.
- Нищо, госпожо. Не е важно.
- За мен е важно, защото веднъж щом се качите на самолета, не искам да мислите за нищо друго, освен за това да проследите Хералдо Сегура. Сега кажи какъв беше въпросът ти?
- Двамата със Зак сме назначени в градската полиция. Не сме ли обвързани от закона да не приемаме в дар нищо на стойност над седемдесет и пет долара?
-Да, но като кмет на този град мога да издам специална заповед, която ще ви освободи временно от тази забрана поради неотложната необходимост на създалата се ситуация. Имате ли други въпроси?
- Не, госпожо.
- В такъв случай изтупайте праха от паспортите си и си съберете багажа, защото след три часа заминавате за Тайланд.
1
Главните героини от култов американски криминален сериал със същото име, излъчван между 1981 и 1988 година. - Б. р.
41
Отидох право в офиса на Черил и й казах: -Изникна нещо.
- Ако се съди по физиономията ти на виновно кученце, предполагам, че е нещо, което ще провали резервацията ни за вечеря в ресторанта на Паола - отбеляза тя.
- Съжалявам, ще трябва да я отменя.
- Цял ден чакам с нетърпение нейния артишок по ев -рейски, така че ще ти се наложи да изтъкнеш сериозно основание за отмяната.
- Двамата с Кайли заминаваме за Тайланд.
- Не, сериозно - засмя се тя.
- Не се шегувам. Тръгваме тази вечер.
- Тази вечер?
- Заради бомбите в „Сребърен куршум“. Всички следи водят до Тайланд.
- О, Зак - възкликна тя и взе мобилния си телефон, - дай ми номера на полета ви. Ще мога поне да ви следя в приложението Флайт Вю.
- Всъщност - продължих аз, напълно наясно, че няма как да завоалирам нито една част от това, което ще кажа -няма да летим с пътнически полет. Летим със служебен фирмен самолет на Принстън Уелс от летище „Тетърборо“.
- Ти, Кайли и Уелс?
- Съмнявам се, че Уелс някога изобщо би пътувал до Тайланд. Мисля, че лети само до държави, от които е сигурен, че ще може да излети обратно.
- Значи ще бъдете само ти и Кайли в частен самолет?
- И екипажът - добавих глуповато аз.
- Осъзнаваш ли, че като човек, заемащ обществена служба, е незаконно да приемаш...
- Знам, знам. Това е дълга история. Сега нямам време да ти обяснявам в подробности. Полетът ми е в седем и половина. Трябва да се прибера и да си събера багажа - казах аз и я прегърнах. - Дойдох тук само за да ти кажа довиждане.
- Не тук - каза тя и се отдръпна. - Хайде да вървим, ще ти помогна да си събереш багажа.
Тя грабна дамската си чанта и аз я последвах през вратата.
Апартаментът ми се намира на кратко разстояние с такси, но в четири и половина следобед не е лесно да се намери свободно такси, така че си изпросихме превоз до центъра на града в колата на двама униформени колеги. Пътуването беше бързо и евтино, но в компанията на две разговорливи ченгета, в патрулна кола и без възможност за водене на личен разговор.
Изчаках, докато се качихме в асансьора.
- Виж, Черил, знам, че ситуацията е скапана, и много съжалявам.
- За какво? Не си направил нищо лошо.
- Не, но двамата с Кайли ще летим бог знае колко часа в този луксозен самолет и...
- Значи това е поредното от профилактичните ти извинения? Или просто си мислиш, че ревнувам?
- Нито едно от двете, но... - Асансьорът спря на десетия етаж и слязохме.
- Но какво?
- Ти ревнуваш ли?
- Зак, ти си ченге. Кайли е твоя партньорка. Прекарваш по шейсет часа седмично в един офис с нея, в една и съща кола или по време на акции, храните се заедно... такава е работата ви. Какво би било по-различното, ако се намирате на луксозен самолет? И каква е разликата, ако сте на тринайсет хиляди километра оттук, през единайсет различни часови зони, в екзотична страна с великолепни плажове, вълнуващ нощен живот и луксозни хотели? Защо да те ревнувам? Ако ти вярвам тук, значи ти вярвам и там.
Не бях сто процента сигурен дали не долавям някакъв подтекст, затова реших да не рискувам и не казах нищо. Просто отключих вратата на апартамента си и влязохме.
Още щом се озовахме вътре, Черил ме сграбчи, притисна ме към стената и ме целуна страстно.
- Разбираш, че не съм тук, за да ти помогна да си опаковаш багажа, нали? - попита тя, докато сваляше пуловера си презглава, едновременно придърпвайки ме към спалнята.
- Опаковането е силно надценявано - отвърнах, смъквайки дрехите си по пътя, а възбудата ми удари върха на скалата.