Едно от нещата, които харесвам в любовния си живот с Черил, е това, че тя никога не се колебае да ми казва от какво има нужда. Понякога любенето ни е на практика пуританско - сладко, бавно и внимателно, с долепени кожа до кожа, сърце до сърце и душа до душа.
Този път не беше така. Беше див секс, наелектризиращ, шумен и първичен. Съмнявам се, че е продължил повече от десет минути, но това бяха десет от най-невероятните минути в живота ми като възрастен.
След това лежах в леглото си, обвит в прегръдките й, изтощен и умопомрачително щастлив.
- Това... - започнах аз, дишайки тежко - беше най-хубавият подарък за довиждане, който някога съм получавал.
- Почакай да видиш какъв подарък за добре дошъл съм ти планирала - прошепна тя и погъделичка ухото ми с език, докато връхчетата на пръстите й правеха малки кръгчета около зърната на гърдите ми.
- Ако продължаваш с това, може и да не дочакам да се прибера, за да си поискам подаръка - казах й, усещайки, че се възбуждам отново.
Тя продължи и аз се възползвах.
Този път сексът беше бавен, чувствен, нежен и всеки от нас се наслади максимално на самия акт, като никой не бързаше да стигне до края.
- Започнал си да ставаш много добър в това - отбеля- за тя, докато се гушкахме след втория път.
- Благодаря. Щях да съм още по-добър, ако се бях наспал през миналата нощ, но съм на крак от три сутринта.
- Не се тревожи. Ще спиш в самолета.
- Надявам се. Не мога да спя добре в самолети.
- В този ще спиш като пън - отвърна тя и притисна тяло по-плътно до моето, така че усещах топлия й дъх в ухото си. - Вярвай ми, аз съм доктор - добави тя.
42
Принстън Уелс беше помислил за всичко. В пет и трийсет получих телефонно обаждане от човек на име Матео, който ме попита какво бих искал да ям по време на полета.
- Няма значение. Каквото има в самолета - отговорих аз.
- В момента шкафът със запасите ни е празен, но ще се обадя на кетъринг службата, която се грижи за полетите ни -каза той. - Те хранят някои от най-претенциозните клиенти в света, така че ви моля да ми кажете какви храни предпочитате, за да бъдат на борда.
Изброих някои от любимите си ястия.
- Това ли е всичко? — попита леко разочаровано той.
- Сигурен съм, че спътничката ми ще ви затрудни доста повече със списъка за пазаруване - отвърнах.
- Вече го направи - каза Матео. - След малко ще дойде да ви вземе кола. Ще се срещнем пред хангара.
Колата се оказа поръчкова дълга лимузина „Бентли“ със задължителния бар в салона. Кайли вече беше отворила бутилка изстудено шампанско и кристална чаша с пенливата течност ме очакваше още щом се качих.
- Наздраве за полицейската работа! - каза тя и вдигна чашата си за тост. - Все някой трябва да я върши.
Движението беше натоварено и пристигнахме на летището в Тетърборо, Ню Джърси, около петнайсет минути преди полета - нещо, което никога не би могло да се случи в реалния живот, но бе напълно нормално в случаи, в които лимузината те оставя направо пред носа на твоя Гълфстрийм 0650.
Матео ни разходи из самолета. Бях се качвал на частни самолети и преди - те имат удобни накланящи се седалки с кожена тапицерия, широки масички, които могат да се използват както за работа, така и за хранене, както и добре зареден бар с напитки, и различни възможности за забавление по време на полета - истински корпоративен шик.
Този не беше такъв. Беше ергенската квартира мечта на Принстън Уелс, но с крила - много декадентска и летяща високо в небето със скорост деветстотин и седемдесет километра в час. Основното пространство беше заето от разкошен салон за почивка и хранене с някои декоративни влияния, които помнех и от апартамента на Уелс в хотел „Пиер“. В задната част на самолета, скрита от погледа чрез преграда от матирано стъкло, се намираше голяма спалня с двойно легло, а зад нея имаше просторна баня с плотове от полиран мрамор, отопляем под и душкабина, достатъчно широка за двама души.
- Какво мислите? — попита Матео.
- Зашеметяващо - отбелязах аз.
- Става - сви безразлично рамене Кайли.
По погледа му разбрах, че Матео, подобно на всички останали мъже, беше запленен от нея.
- Полетът ви ще продължи приблизително седемнайсет часа - информира ни той. - Имаме трима пилоти на борда. Капитан Дан Фенеси е командир на полета. Обикновено в кабината се намират само двама от тях, а втори екип ще долети, за да ги смени, когато кацнем за презареждане с гориво. Господин Уелс организира това толкова набързо, че нямаше време да вземем втори пилотски екип на борда.
- Доста нескопосано ръководене на въздушна линия -отбеляза Кайли.