Выбрать главу

Черната копринена пижама подчертаваше тялото й на всички правилни места, но тя беше оставила горните три копчета незакопчани и въпреки факта, че познавах всеки сантиметър от голото й тяло, това, че я разсъбличах с очи, направо ме побъркваше.

Бях напълно възбуден.

Ако бяхме в Ню Йорк, веднага щях да изтичам в закусвалнята при Гери Гомпертс, но бях на цял континент разстояние от моя квазитерапевт. Бях сам и може би досега не владеех ситуацията чак толкова добре, но осъзнавах ясно точното нещо, което трябваше да направя - да спра да зяпам в прекрасното деколте на бившата си приятелка и да се омитам от леглото, преди да съм направил нещо, за което по-късно да съжалявам.

Спуснах крака отстрани на леглото.

- Знаеш ли какво? - попитах. - Това е тъпо. Извинявай, ако съм те зяпал като дебил. Чувствай се свободна да използваш леглото ни, когато искаш. Отивам да си взема душ.

Изправих се и тръгнах право към банята.

- Не забравяй да заключиш вратата, сладурче - изчурулика тя след мен.

Не й отговорих. Да я оставя да има последната дума, последния изречен майтап, винаги беше най-добрият начин да я убедя, че тя е спечелила.

Пуснах душа и пристъпих под топлите струи вода. Щеше да ми трябва и студен душ, преди да изляза, но поне засега моментът беше преминал.

Облякох се и проверих мобилния си телефон. В Ню Йорк беше посред нощ, но Черил ми беше изпратила съобщение, преди да си легне.

„Надявам се, че си спал добре. Обичам те.“

Написах й отговор и благодарих за таблетката амбиен и за всичко останало, което беше направила, за да ме изтощи, но пропуснах да спомена, че се бях събудил до бившата си приятелка, която се беше сгушила в мен.

Кайли вече беше в главния салон и се наслаждаваше на закуската, поднесена от Матео.

- Опитай това - каза тя и ми подаде топла кифличка с канела - и разгледай ОУО колекцията. Можем да обиколим десет пъти земята, без да сме изгледали всички филми -намигна тя. - Би било много забавно, ако можехме да се разберем с мястото за спане.

Това си беше класическата Кайли - винаги щастлива да ме заяде още веднъж. Познавайки я, знаех, че няма да е за последно.

Престоят ни беше кратък и продуктивен. Напуснахме Хелзинки в 9:15 ч. сутринта и прелетяхме през още шест часови зони. Това беше най-краткият ден, който някога съм преживявал, и един от най-успокояващите. С Кайли гледахме филми, изтегнати в кожените кресла, и се чувствахме като кралски особи.

Кацнахме на летище „Суваннабхум“ малко след полунощ. Черен линкълн с американски флаг на предната решетка ни очакваше на пистата. Към нас се приближи висок младеж, облечен в джинси.

- Дейвид Хиндс от американското посолство - представи се той. - Добре дошли в Банкок.

Той ни преведе набързо през митническа и имигра- ционна проверка и само след няколко минути вече пътувахме към хотела.

- Кога ще можем да разпитаме Сегура и Самюълс? -попитах го аз.

- Кого?

- Тук сме, за да се срещнем с двама затворници. Кога ще можем да се видим с тях?

- Извинете, детектив, но аз не знам нищо за това. Работя в гъбарника към посолството. Държат ни на тъмно и редовно ни зариват с лайна. Знам само, че утре имате уговорена среща с Понгрит Юнтаса, началник на Департамента за корупция.

- За какво? - не разбрах аз.

- Департамент за корекция. Това е вътрешнопосолствен хумор. Ще бъдете негови почетни гости на няколко муай-тай мача.

- Чудесно, но не сме дошли тук, за да гледаме бокс -отбеляза Кайли.

- Муай-тай не е бокс. Това е древен боен стил, известен като „изкуството на осемте крайника“. Бойците използват юмруци, крака, лакти и колене. В тази страна го възприемат като религия.

- Дейвид, кажете на господин Юнтаса, че сме поласкани от поканата му, - продължи Кайли, - но поводът да сме тук е разследване на убийство.

-Детектив, никой ли не ви научи на нищо за тайландската култура, преди да се качите на самолета? - попита Хиндс.

- Искате да кажете да си събуваме обувките, преди да влезем в нечий дом, или да не се печем голи на плажа?

- Типични нюйоркчани - засмя се Хиндс. - Това няма да мине в Банкок. Тук никога не трябва да преминавате към същината на въпроса още от първата среща. Те трябва да ви опознаят. Той е наясно защо сте тук. Просто не скачайте направо на въпроса, докато не сте прекарали известно време заедно.