- Дай определение на „известно време“ - завъртя очи Кайли.
- Ами неангажиращ разговор, малко смях, хранене заедно и най-важното - това да са ви виждали заедно. Понгрит Юнтаса е високопоставен правителствен служител, който иска всички да разберат, че двама бележити полицаи от нюйоркската полиция са прелетели половината свят, за да се окъпят в неговата аура. Ако трябва да го представя с дипломатически термини, „колкото повече му целувате задника, толкова по-вероятно е да получите благословията му, за да се срещнете с вашите затворници“.
Кайли поклати глава и ме погледна.
- Зак, знаеш ли какво мразя в тази работа? - попита тя.
- Целуването на задници - отвърнах, - но хубавото е, че ставаш все по-добра в него.
44
Регистрирахме се в хотел „Плаза Атене Банкок“ в два часа след полунощ. Взехме отделни стаи. Когато Дейвид Хиндс дойде да ни вземе към четири часа следобед, биологичният ми часовник вече се беше настроил на местното време.
- Извинете ме за возилото - каза той, когато ни отвори задната врата на червена „Тойота Ярис“. - Това е колата на съквартиранта ми. Линкълнът на посолството е на ремонт.
- Ако смяташ да работиш в Държавния департамент, трябва да се научиш да лъжеш по-добре - заяви Кайли и се настани на предната седалка до шофьора, оставяйки ме сам отзад.
- Госпожо? - попита младежът, а в очите му ясно се четеше паника.
- Недей да ме госпожосваш, сякаш не знаеш за какво говоря. Ти си незначителна пионка в играта, Дейвид, затова разбирам защо са възложили точно на теб да ни посрещаш на летището в полунощ. Сега обаче сме изцяло нов ден и ще се срещнем с някакъв тайландски големец, а наоколо не само че няма някой, който да прилича на кариерен дипломат, ами няма дори и кола на посолството. И тя не е на ремонт. Какво точно става тук?
Хиндс се качи зад волана и потегли.
- Залаганията са незаконни в Тайланд - каза той, след като се прокашля.
- Пропусни глупостите и давай по същество - насърчи го Кайли - или ще те избутам някъде край пътя и ще оставя колата на съквартиранта ти в крайните квартали на Банкок с отворени врати и запален двигател.
- Посолството се изложи - отвърна Хиндс. - Мислеха, че Юнтаса ще ви заведе на официален мач по муай-тай на арена или дори в затвора, но току-що разбрахме, че борбите ще бъдат в района Клонг Тоей.
-Лош квартал, а? - сръчка го Кайли.
- Борбите ще се проведат в някакъв спортен салон, истинска дупка в задна уличка на тази част от града. Това е нелегална операция със залози, ръководена от тайландската мафия, и Първият секретар не иска никой от посолството да припарва там, включително и колата ни.
- Но не са имали нищо против да изпратят теб.
- Аз съм само пионка, която кара колата на съквартиранта си. Освен това знам как да се оправям тук.
- Фен ли си на този спорт? - попита Кайли.
- Ако имаш предвид дали ми харесва да ме поканят на стадион „Лумпине“, за да гледам как двама накмуай се покланят, изстъргват телата си, молят се и изпълняват ритуални танци около ринга, докато домакинът разказва легендата за Най Каном Том, бащата на муай-тай, правил съм го веднъж и ми е достатъчно. Обаче си падам по ек-шъна - продължи Хиндс, - а мястото, където ви водя днес, е известно със сурови боеве, дори брутални, но привличат най-добрите боксьори в света. Всички мачове са уговорени. Съдиите са подкупени. Бойците са упоени, а има и безумци, които биха излезли на ринга срещу всекиго. Веднъж гледах как един младеж беше размазан на пихтия от опитен професионалист с четиридесет килограма по- тежък от него. Тълпите са луди - пият, крещят за кръв и залагат за всеки удар, ритник или мушване с коляно. Навсякъде хвърчат пари. Една вечер си тръгнах с печалба от двайсет и седем хиляди тайландски бата, което е към седем хиляди и петстотин щатски долара.
- А как се справи в останалите вечери? - попита Кайли.
Хиндс се разсмя.
- Единствените, които със сигурност правят пари, са организаторите, а можете ли да предположите кой ръководи операцията в Клонг Тоей?
- Понгрит Юнтаса от Департамента за корупция - казах аз.
- О, близо си, но не съвсем. Юнтаса е кукловодът, но сестра му Бопха командва ринга.
- Жена?
- По-скоро мошеничка от световна величина. Тежи около четиридесет килограма, а е най-опасният човек в залата. Все още ли държите да отидете?
- Повече от всякога - отвърна Кайли.
Преминахме през бедняшките квартали, покрай някаква кланица и през редица виещи се тесни улички, изпъс -трени с малки магазинчета, скрити зад решетки или зад метални ролетни врати.
- Пристигнахме - заяви след двайсет минути Хиндс. -Това е безименният салон.