Технически погледнато, спортният салон си имаше име. Над вратата му имаше табела, но повечето от буквите по нея бяха заличени от дупки от куршуми, така че „безименният салон“ също ставаше.
Един от хората на Юнтаса ни поведе към задимена зала, миришеща на пот и тестостерон. Никой не ни забеля- за. Боят беше започнал. Почти всички зрители бяха мъже в работни дрехи, които крещяха екзалтирано, някои от тях - към двамата бойци на ринга, а други размахваха свити юмруци, стиснали банкноти във въздуха, и крещяха на всеки, готов да приеме залога им.
В предната част на залата имаше двайсетина маси, а мъже в бели ризи обикаляха внимателно през мелето от фенове, носейки табли с напитки за привилегированите господа, които можеха да си позволят седящо място и услугите на сервитьор.
Проехтя звънец, сигнализиращ края на рунда, и ескортът ни ни представи на домакина, който седеше на челната маса, непосредствено до ринга.
Срещал съм се с предостатъчно корумпирани правителствени служители и всички те изглеждат еднакво. Понгрит Юнтаса с нищо не се отличаваше от представата за тях. И въпреки че протегна ръка, за да се здрависа с нас, езикът на тялото му просто крещеше: „Опасен! Не може да му се вярва!“.
- Идвате тъкмо навреме - каза той. - Момчето в червените шорти е Коб Сук Мисанг, мое протеже. Ще се бие за свободата си.
- Не съм сигурен, че разбирам - казах аз.
-Той е убил човека, който е изнасилил сестра му. Благороден акт, но много глупав. В затвора е за четиридесет години, но като боец по муай-тай може да донесе чест и слава на страната си. В замяна на това ще намалим присъдата му.
- С колко? - поинтересува се Кайли.
- Днес му обещах с по шест месеца по-малко за всеки бой, който спечели. Засега се спечелил три.
- И му предстои да се бие в четвъртия си мач?
Юнтаса се усмихна.
- Той е млад и е по-дребен от противника си, освен това е изтощен и тълпите ще залагат срещу него, но те нямат представа, че той е жесток. Може да изтръгне дори сърцето на лъв.
Звънецът проехтя отново и Юнтаса се обърна към ринга.
Младият ни водач от посолството се приведе към нас и прошепна:
- Мачът е уговорен. И ние трябва да се включим. Тълпата е жадна за всеки, който би заложил пари на това хлапе.
- Ако извадиш дори един бат от джоба си - каза Кайли, като го прегърна през рамо, - аз лично ще изтръгна твоето сърце и ще го предам на посланика с бележка да престане да взема на работа идиоти.
Изведнъж тълпата около нас изригна. Боецът в червените шорти току-що беше нанесъл мощен удар в главата на противника си. Мъжът се стовари тежко и реферът му отброи, но той не можа да се изправи. Помощниците му наскачаха на ринга и го извлякоха настрани.
Коб Сук Мисанг току-що беше успял да намали присъдата си с още шест месеца.
45
Златното момче на Юнтаса спечели още две битки-и двете със съдийско решение. Фактът, че и двамата изгубили бяха чужденци, а всички съдии бяха местни, изобщо не направи впечатление на тълпата, затова, когато Коб Сук Мисанг излезе на ринга за седми път, залата буквално полудя.
Залагаше се ожесточено и изцяло несправедливо. Всеки искаше частица от новия герой на града - дребния опърпан човек с широката усмивка, голямото сърце и всички купени съдии в задния си джоб. Поправка: почти всички. В задната част на арената седеше слаба жена в черен панталон, черна туника и с блутут устройство, с което поддържаше връзка с подопечните си, които обикаляха сред тълпата и покриваха залозите.
Сестрата на Юнтаса, Бопха, даваше на маниаците това, за което си плащаха - в първия рунд Мисанг изрита опонента си през въжетата на ринга. Мъжът грабна таблата на един от сервитьорите, скочи обратно на ринга и цапардоса Мисанг по главата с нея.
Всичко това не се доближаваше до висините на Световната федерация по кеч, но си беше чист театър, а реакциите на тълпата бяха оглушителни. Мисанг се представи силно в следващия рунд и по сценарий се престори на повален трийсет секунди след началото на третия рунд. Хиндс, който ми беше прошепнал какъв ще бъде изходът още преди началото на мача, поклати глава като изгубил участник от телевизионно шоу, който знае отговора, но не е успял да натисне бутона достатъчно бързо.
Останахме да изгледаме още шест мача. Най-накрая Юнтаса се изправи и каза:
- За мен ще е чест, ако вечеряте с мен в моя дом.
Уверихме го, че честта е изцяло наша. Отидохме с колата до затворения и охраняван квартал, в който живееше Понгрит Юнтаса. Домовете в района бяха впечатляващи с размерите си, а неговият граничеше с палат. Личеше си, че бюрократите в Банкок живеят доста по-добре от щатските си колеги.