По време на вечерята той непрекъснато ни задаваше въпроси за престъпленията и наказанията в Ню Йорк и беше напълно завладян от идеята за съществуване на полицейска част, която е посветена на обслужване на нуждите на най-богатите и влиятелните в града.
- Ние също сме град на икономически крайности - от-беляза той. - Мисля, че най-богатите ни граждани биха били изключително благодарни да се чувстват толкова добре защитени.
- Сигурна съм, че е така - отвърна Кайли. - Може би ще можете да впишете в графика си посещение в Ню Йорк и ние с удоволствие ще ви покажем как работи нашият модел. Няма причина същите принципи да не могат да се приложат и в Банкок.
Почти чух как касовият апарат в главата му издрънча. Той току-що ни беше демонстрирал нагледно как без никакви усилия би могъл да измъкне още пари от нищо не-подозиращите бедняци, а сега, изглежда, му бяхме предложили и работещ модел как да изцеди дори още повече пари от невъзможно богатите.
- Това е много щедро от ваша страна - отвърна той. - Но разбрах, че сте в Тайланд, за да разпитате двама от моите затворници.
- С любезното ви разрешение - добави Кайли, наблягайки на последната дума.
- Ще ми е необходима официална молба от ваша страна.
Тъкмо се канех да го попитам за какво, по дяволите, говореше, когато Дейвид Хиндс се намеси:
- Разполагам с документите тук в мен, господин министър - каза той и извади два плика от джоба си. - Бяха подготвени в посолството и подписани от Първия секретар.
Юнтаса отвори първия плик.
- Флин Самюълс - каза той. - Впечатляващ човек. Имате разрешението ми. Моля, кажете му, че съм питал за него.
- Впечатлена съм - отбеляза Кайли, - като се има предвид броят на затворниците ви, не съм очаквала да познавате всеки един от тях по име.
По устните на Юнтаса се прокрадваше загадъчна усмивка, когато отвори и втория плик.
- Хералдо Сегура? - попита той. - Опасявам се, че американското посолство в случая е било зле осведомено. Господин Сегура промени името си още преди години - каза той и подаде документа обратно на Хиндс.
- Извинете ме, сър, но вероятно не сме били уведомени. Бих могъл да напиша документите отново и да се върна само след час. Как е името му сега?
- Ром Ран Сура - ухили се Юнтаса.
Хиндс го погледна изумен.
- Ром Ран Сура? - повтори той, наблягайки на всяка сричка. - Хералдо Сегура е Ром Ран Сура?
- Това е много подходящо тайландско име за такъв воин - кимна Юнтаса.
- Воин? - попитах аз и погледнах към Хиндс в търсене на отговор.
- Боже мой, да - отвърна Хиндс. - Ром Ран Сура е муай-тай легенда. Той е един от най-добрите боксьори в страната.
- Един от? - намеси се Юнтаса. - Той е най-добрият, който е излизал от затворническата ни система от десетилетия насам. Колко смущаващо, че в американското посолство не знаят, че нашият национален герой е един от техните граждани. Разбира се, човекът вече е четиридесетгодишен. Боксьорските му дни са минало.
- Вероятно много се гордеете с него - каза Кайли. -Нямаме търпение и ние да се запознаем.
- Ще ми се да можех да ви помогна, но не мога - каза Юнтаса.
- И защо?
- Нямам никаква представа къде е той.
- Но нали вие отговаряте? - попита Кайли. - Как може да не знаете...
- Детектив - вдигна ръка Юнтаса и я прекъсна, - Ром Ран Сура донесе голяма чест на нашата страна. Кралят го помилва преди месец. В момента никой не знае къде е той.
ТРЕТА ЧАСТ
СЕКСРОБИНЯ
46
След вечеря се присъединихме към Юнтаса в библиотеката му, където той ни почерпи с вербален и визуален тур сред нещата, които обичаше най-много - родния си Тайланд и историята на своя собствен живот.
Предупредиха ни, че трябва да изключим телефоните си, защото в противен случай бихме обидили домакина си. Докато успеем да се измъкнем от обсебващото му гостоприемство, всеки от нас беше натрупал значително количество съобщения в гласовата си поща и непрочетени есемеси.
- Човек би си помислил, че затворническата система се ръководи от сериозен човек - отбеляза Кайли в мига, в който вмъкнахме изморените си тела на задната седалка на тясната „Тойота Ярис“, - но не! На всичко отгоре копелето обича да взема заложници за вечеря. По едно време бях готова да изиграя три рунда муай-тай с него, за да ни откупя няколко часа свобода.
Първото ни обаждане беше до Кейтс. Казахме й, че Хералдо Сегура е променил името си на Ром Ран Сура и чрез бокс е успял да намали с повече от половината пет-десетгодишната си присъда.
- И сега е навън? - попита Кейтс.
- Помилван е от краля на Тайланд - отвърнах аз. - Много е възможно вече да се намира в Ню Йорк.