- Би му трябвал паспорт, за да се върне в САЩ - каза тя. - Не може да дойде тук с кралска заповед, би му се наложило да мине през американското посолство.
- Можем да проверим утре - казах аз, - но те работят със скоростта и ефективността на организация, от която чакаш обезщетение. Не се надявайте прекадено много. Сегура не е бил включен в никакви списъци за наблюдение и с двама убити, можем да предположим, че някак е успял да се промъкне в страната. Той е много известен в Тайланд, така че ще успеем да намерим негова скорошна снимка, която да ви изпратим на имейла, сигурен съм. Сигнализирайте в Национална сигурност и извадете бюлетин за него.
- Вие кога се връщате?
- Току-що получихме разрешение утре сутрин да разпитаме бомбаджията. Веднага щом приключим, ще скочим в частния си самолет и ще долетим вкъщи.
- Ами Нейтън Хърш и Принстън Уелс?
- Какво за тях?
— Обаждали ли сте се да им кажете, че Сегура е на свобода?
- Знаят, че някой ги преследва, така че да се надяваме, ще си налягат парцалите и ще се покрият. Ще им се обадим веднага щом приключим разговора с вас.
— Значи още сега - каза тя и затвори.
Кайли набра Принстън Уелс, а аз звъннах на Нейтън Хърш. Беше в офиса си. Толкова за покриването.
- О, боже! - възкликна той, щом му разказах какво бяхме научили. - Хералдо? Хералдо е убил Дел и Арни?
- Нямаме доказателства - казах аз, - но той е начело на списъка ни със заподозрени.
— А аз съм начело в неговия списък за убиване - каза той.
- Вие и Принстън Уелс.
- Сега, след като вече знаете кого търсите, не можете ли просто да съберете адски много ченгета и да го хванете? -попита той.
- Ще го направим, но сега, след като и вие знаете кого търсим, можете ли да съберете семейството си и да се отправите към необозначена дестинация, докато го намерим?
Той изгрухтя нещо средно между смях и подигравка:
- Знаете ли какво работя, детектив?
-Да, господине.
-Не, не знаете. Мислите си: Той е някакъв си адвокат. Не, аз не съм някакво си нещо. Аз съм пръв адвокат по колективно дело за осемстотин милиона долара. В следващите няколко дни предстои да поставим финал на тригодишен труд по него и не мога просто да зарежа всичко и да тръгна нанякъде.
- А можете ли да не се появявате публично?
-Детектив, когато става въпрос за осемстотин милиона долара, няма такова нещо като да не се появявате публично.
- Искате ли полицейска закрила?
- Имате предвид дали искам да вляза в съдебната зала с две ченгета под ръка и куче, надушващо бомби? Как мислите, че би се отразило нещо подобно на съдебните заседатели? Освен това полицейската закрила е скапана работа. Дел беше заобиколен от ченгета, а Арни звънеше подред на всички полицаи от комисар надолу. И на двамата това не им свърши особено полезна работа.
-Ваша воля, господин Хърш. Просто имайте предвид, че управлението има готовност да ви помогне с каквото може.
- Искате да ми помогнете? - попита той. - Намерете Хералдо Сегура и ме оставете да се върна обратно към проклетия си нормален живот - излая той и затвори.
Разговорът на Кайли беше приключил много по-бързо от моя.
- Уелс как прие новината? - попитах я аз.
- Първо беше в шок, последва приемане на фактите и накрая изрече същите четири думички, които каза и ко- гато разбра за убийствата на двамата си партньори - „Трябва ми едно питие“.
Десет минути по-късно пристигнахме в хотела и Кай- ли погледна часовника си.
- Полунощ е — каза тя.
- Хубаво. Стигат ми толкова задници за един ден - отвърнах аз.
47
Юнтаса беше човек, който държи на думата си. Разговорът ни с Флин Самюълс беше уговорен точно за 8 часа сутринта. Дейвид Хиндс ни взе от хотела в седем и половина.
- О, линкълнът на посолството се е появил - отбеляза Кайли, когато седнахме на просторната задна седалка. -Радвам се, че отново е в движение. Обзалагам се, че и съквартирантът ти е много доволен.
Хиндс предвидливо реши да не захапва въдицата.
- Сигурен съм, че сте посещавали щатски затвор - каза той, докато завиваше по Уайърлес Роуд. - „Клонг Прем“ е по-гаден, адски по-гаден.
- Никой затвор не е приятен, Дейвид - отбеляза Кайли.
- Знам, но американците поне се преструват, че затворниците са там с цел рехабилитация. В Тайланд те са затворени, за да страдат. Спят по шейсет-седемдесет мъже в стая. Без легла, без матраци - само с по един чаршаф на студения и твърд под. В стаята има само една открита тоалетна, няма лазарет, няма достатъчно храна. Държавният департамент направи проучване, според което всяка година, прекарана в тайландски затвор, се равнява на пет години затвор в САЩ при условия на максимална сигурност.