- Радваме се да научим, че правителството ни най-накрая харчи парите от данъците за проучвания, които всеки американец би прочел - отбеляза Кайли. - Виж, хлапе, не сме тук, за да обсъждаме тайландската правосъдна система. Искаме само да говорим с Флин Самюълс. Какво можеш да ни кажеш за него?
- Никога не съм го виждал — сви рамене Хиндс. — Знам само, че е в сграда пет, мястото, където държат сериозните случаи - убийци, изнасилвани, наркодилъри - всички там са осъдени на петдесет години или повече. Много от тях полудяват след седмата година в затвора. Самюълс е там от петнайсет години. Ще ви кажа само: „Бъдете подготвени“.
Самият затвор се оказа точно това, което очаквахме: каменни стени, бодлива тел, стоманени врати, мълчаливи надзиратели със садистични погледи. Флин Самюълс обаче се оказа човек, който ни най-малко не приличаше на това, за което ни беше подготвил Хиндс. Не беше ни- то недохранен, нито луд. Беше едър и отворен тип с гъста червеникава коса, вече побеляваща на места, и гъста сива брада. Беше висок около метър и деветдесет и тежеше поне сто и петдесет килограма. Тялото му изпълни рамката на вратата, когато го доведоха в стаята за посетители. И подобно на всеки друг австралиец, когото познавах, той се държеше дружелюбно още от самото начало.
- Здравейте, приятели — поздрави ни той и се отпусна на пейката в другия край на дебелата преграда от стомана и стъкло, която разделяше стаята. - Вие сте първите посетители, които ми идват на крака от Ню Йорк - засмя се той. - По дяволите, вие сте първите посетители, които изобщо идват да ме видят от където и да е.
- Благодаря, че се съгласи да говориш с нас - казах аз.
- Радвам се, че имам повод да отделя време от натоварения си график за следващите двеста години - отвърна той. - Освен това бих направил всичко за моето момче Пи Джей.
- Пи Джей? - попитах аз.
- Понгрит Юнтаса. Той е мой човек.
- Вечеряхме с него миналата вечер. Той определено се изказа ласкаво за теб.
- О, той ми е голям почитател. Изпраща ми малки подаръчета от време на време: храна, пиячка, цигари, курва за Коледа. Осигури ми единична килия с легло и одеяло. В тази адска дупка е добре да имаш високопоставени приятели.
- Извадил си късмет - отбелязах аз. - Той не изглеждаше като човек, който има фаворити.
- Е, не трябва да пропускаме факта, че му помогнах да получи поста си. Взривих предшественика му. А какво мога да направя за вас?
- Търсим Хералдо Сегура, известен още като Ром Ран Сура.
Лицето му мигом се оживи и той се разсмя.
- След като сте от нюйоркската полиция, предполагам, че дребният педераст е започнал да взривява хора по вашия край. Мамка му! Гордея се с това момче. Научил съм го на всичко, което знае.
- Как? - попита Кайли. - Как учиш някого да създава бомби на място като това, без да ви заловят?
- Свиваме хартийки - каза той и млъкна.
Явно не бързаше да ни разкаже цялата си история. Все пак имаше двеста години време за убиване. Взрях се в ръцете му, докато чакахме. Те бяха също толкова големи, колкото и останалите части от тялото му. Опитах се да си го представя как борави с деликатния механизъм на бомба.
- Знам - каза той, когато забеляза, че гледам ръцете му. - Мислиш, че тези огромни лапи не са достатъчно деликатни, но не е така. Не и когато използват бижутерски инструменти. Никой не може да прави бомби с насочен заряд като мен. Способен съм да взривя един-единствен човек в средата на цял симфоничен оркестър, да речем този, който свири на флейтата, а всички останали да си останат непокътнати. Никога не съм споделял техниката си. Бях решил да си умре с мен. И тогава един ден Ром Ран ме попита дали не мога да го науча на някои трикове от занаята. Помислих си: Мамка му, няма да ме заболи, ако стана приятелче с най -коравия тип в затвора. Затова му начертах диаграма на първата стъпка на парче амбалажна хартия, дадох му пет минути да го разучи, после си свих цигара и изпуших доказателството.
- А след това?
-След това го накарах той да ми го начертае. Той, разбира се, не можа. Отне му седмици да научи първата стъпка наизуст. Когато се уверих, че я знае, преминахме към втора стъпка.
- А колко са всички стъпки?
-Деветнайсет. Сигурно съм хванал рак на белия дроб, докато този чекиджия запомни всичките наизуст, но изглежда, от цялото това учене е имало смисъл. Хлапето получава оценка шест плюс.
- Трябва да го намерим - каза Кайли. - Знаеш ли къде е?
- Съжалявам, но не ми е оставил адрес, на който да му препращам кореспонденцията - отвърна Самюълс.
- А можеш ли да ни кажеш нещо, което да ни бъде от помощ? Наистина искаме да съобщим на приятеля ти Пи Джей, че си ни оказал голямо съдействие... - Гласът на Кайли позатихна, но във въздуха остана да виси осезаема заплаха.