- Можем ли да повдигнем обвинение? - попитах аз.
- Ако откриете това, което си мислите, че ще откриете, почерпката е от мен - каза тя, - но се съмнявам, че случаят ще стигне до съд. Съдия Рафърти би трябвало да е луд да допусне сексуалните му изпълнения да излязат публично, а престъпниците би трябвало да са още по-луди, ако не пледират „виновни“ с молба за намаляване на наказанието.
- Ще ни трябват няколко съдебни заповеди - отбелязах аз.
- В тази сграда няма съдия, който да не би бил щастлив да ви ги подпише - отвърна Каплан. - Единственият, който не може да го направи, е засегнатата страна, почитаемият Майкъл Джей Рафърти.
Това бяха най-бързите заповеди за обиск, които някога сме получавали.
Трой и Дилън живееха на улица „Франклин“ в Трай- бека, само на пет минути с кола от съдебната палата. Кор- коран и Фишър бяха паркирали пред сградата им.
- Преди около двайсет минути Маршанд отиде за кафе до „Старбъкс“ - каза Дани. - В момента и двамата са в апартамента, пият лате и обмислят къде още да отидат, за да харчат парите на областния прокурор.
-Хайде да се качим горе и да им развалим деня - предложи Кайли.
Наредихме на портиера да не ги известява за посещението ни и четиримата се качихме с асансьора до петия етаж. Кайли почука на вратата. Отвори Трой.
- Помните ли ме? - попита тя. - Детектив Макдоналд, с партньора ми работим по убийството на Давънпорт.
- Разбира се, че ви помня. Мислех, че вече сте арестували Янек Хофман.
- Арестувахме го и ви благодарим за помощта. Съжаляваме, че отново се налага да ви обезпокоим. Имаме още някои неизяснени неща, които се налага да изчистим. Може ли да влезем?
- Разбира се - отвърна той и извика високо: - Дилън, двамата детективи от отдел „Убийства“ са тук.
Влязохме в апартамента, следвани от Коркоран и Фи-шър.
- Довели са и подкрепление - добави през смях Трой.
Дилън Фриймънт също дойде при нас и за пореден път се изумих колко много си приличаха двамата мъже. Изглеждаха по-скоро като братя, отколкото като любовници. И двамата носеха джинси и тениски - черна за Дилън и бледолилава за Трой.
Кимнах на Коркоран и Фишър и те извадиха мобилните си телефони.
- С какво можем да ви помогнем? - попита Трой.
- Ами има едно нещо - започна Кайли, но я прекъсна познатият ритъм на баса и първите акорди на песента „Разходка по дивата страна“ на Лу Рийд, носеща се от телефона на Трой.
Секунди по-късно зазвъня и друг телефон. Неговата мелодия беше песента „Вог“ на Мадона. Дилън вдигна пръв.
- Както бях започнала да ви казвам - обади се отново на по-висок глас Кайли, - взехме заповеди за претърсване и изземване на мобилните телефони и таблетите ви. Момчета, моля, предайте ги.
Двамата ни гледаха глупаво. Трой предаде телефона си незабавно, Дилън се поколеба.
- Благодарим ви - каза Коркоран и издърпа телефона на Дилън от ръката му, подавайки го на Кайли. - А сега къде можем да намерим айпадите ви?
- Нямам никакъв проклет айпад - заяви Дилън.
- Тогава седни - отвърна Дани, хвана го за рамото и го накара да седне на пода.
Трой беше по-склонен да съдейства.
- Нямам айпад, имам устройство „Киндъл“. То става ли? - попита той.
- Нека започнем с мобилния телефон на Дилън - каза Кайли, докато разглеждаше приложенията, инсталирани в него. - Чух, че си актьор. Гледала ли съм те в нещо?
Дилън не отговори, но се изплю в нейната посока.
- По дяволите... Дилън, изглежда, има дрон, защото е свалил едно от тези DJI приложения. Нека да прегледаме набързо летателната му история.
- Нямаш право да се ровиш в нещата ми, кучко.
- Прочети съдебната заповед, пич. Имам доста права. Ей, Зак, виж това. 12 май, петък. Дилън е летял е птичката си над „Хай Лайн“ точно по същото време, по което и ние бяхме там. Устройството се е снишило някъде около Двайсет и пета улица, след това отново е отлетяло и е поело към гара Пен.
Наведох се през рамото й, за да погледна. Всичко, от което имахме нужда, беше на екрана.
- Знаеш ли как ченгетата наричат това, Дилън? - попитах го аз.
Той се намръщи.
- Неоспоримо доказателство - продължих аз.
- А като говорим за права - добави Кайли, - Дилън Фриймънт и Трой Маршанд, арестувани сте. Имате правото да запазите мълчание. - Тя довърши декларацията за правата и ги попита дали разбират. Трой промълви едно едва чуто „да“ през сълзи.
-Дилън, разбираш ли? - попита го Кайли.
-Да! Какво, по дяволите, е обвинението?
- Заговор.
- Заговор за какво?
- Засега със сигурност за изнудване — отвърна Кайли, -но ще огледаме, за да разберем дали няма да добавим и убийство.