Трой издаде давещ се звук и повърна право върху предницата на светло лилавата си тениска.
- Не сме я убили ние, кълна се в бога - каза Дилън.
Телефонът ми звънна, беше Кейтс.
-Задръжте тази мисъл, господин Фриймънт - вдигнах ръка към него аз и приех разговора. - Да, капитане?
- Не ме интересува какво правите - започна тя, — зарежете го веднага и си замъкнете задниците на площад „Фоули“.
- Какво става?
- Нейтън Хърш седи на стъпалата пред съдебната палата, закопчан с белезници за бомба.
50
- Вие се заемете с щастливата двойка, а ние изчезваме - казах аз на Коркоран.
Кайли ме последва през вратата и докато тичахме надолу по стълбите, й разказах какво ми е известно: Нейтън Хърш. Закопчан с белезници за бомба. Площад „Фоули“.
Скочихме в колата. Включих светлинната сигнализация, но без сирената. Кейтс все още беше на телефона и превключих разговора на високоговорител.
- На път сме - казах, - какво знаем до момента?
- Преди десет минути Хърш е излизал от съда. Мъж с латино черти се е появил зад гърба му и е закопчал с белезници куфарче за китката му. Пъхнал е и телефон с предплатена карта в ръката му и е казал: „Не прави глупости или ще те гръмна“.
- Сегура?
- Да, разпознат е.
- Какво е станало след това?
- Обадил се е на 911.
- Какво? - изкрещя Кайли. - Сегура му казва да не прави нищо глупаво и първото, което прави, е да звънне на 911?
- Не следиш мисълта ми, Макдоналд - намеси се Кейтс. - Хърш не е направил нищо, освен вероятно да се напикае в гащите. Сегура се е обадил на 911. След това е превключил обаждането на тристранна връзка, така че да могат да говорят той, жертвата и операторът от 911.
Чух това, което каза Кейтс, но все още не можех да го осмисля.
- Защо? - попитах аз.
- Предполагам, че Сегура иска Хърш да признае всичките си грехове, а обаждането до 911 гарантира, че всичко ще бъде записано и разпространено в пресата.
Кайли зави рязко надясно по „Лафайет“.
- В момента Хърш си излива душата - добави Кейтс. -Признал е за пътуването в Тайланд преди двайсет години, признал е и че издържа проститутка в обширен апартамент в Джърси, а току-що призна и че е подкупил свидетел в голямо дело, което е спечелил миналата година. Дори само това би било достатъчно, за да го лишат от адвокатските му права.
- Сегура е прекарал двайсет години в затвор в Банкок заради този задник и приятелите му - казах. - Мислите ли, че ще остане щастлив, ако Хърш просто загуби адвокатската си практика и се измъкне по всички останали обвинения с минимална присъда, прекарана в затворническо общежитие с минимална охрана?
- Почти стигнахме - каза Кайли и зави наляво по Дуейн авеню.
- Не ми пука колко добър адвокат е Хърш, той няма да успее да се договори за живота си - казах аз. - Сегура го иска мъртъв, но преди това иска да го унижи напълно, да унищожи и всичко, което тази невестулка би могъл да остави след себе си. Обзалагам се, че веднага след като Хърш изплюе и последната гадост, която някога е направил, Сегура ще го взриви по същия начин, по който уби и другите двама.
Завихме наляво по Сентър Стрийт и Кайли натисна рязко спирачките. Сградата на Нюйоркския градски върховен съд се намираше на номер 60, точно срещу площад „Фоули“, иконична забележителност в Долен Манхатън, там е разположена и скулптурата Триумфът на човешкия дух.
Преди малко, когато с Кайли бяхме тук, за да вземем заповедите за претърсване и изземване, които щяха да изправят Трой Маршанд и Дилън Фриймънт пред правосъдието, почти не бях обърнал внимание на обкръжаващата ме среда, но бегло си спомнях, че въздухът беше свеж и чист, трафикът беше спокоен и светът беше нормален.
Сега, по-малко от час по-късно, мъже и жени в униформи трескаво издигаха барикади на триста метра от стълбите на съдебната палата, където самотен мъж в тъмен костюм седеше на стъпалата с мобилен телефон, долепен до ухото му, и куфарче с бомба, закопчано на китката му.
- На мястото сме, капитане - казах аз. - Вече има полицейски коли, пожарни и няколко телевизионни буса. Къде, по дяволите, е екипът по обезвреждане на взривове?
- В Бей Ридж, Ривърдейл, Озон парк и Харлем. Имахме серия от заплахи за бомби в училища точно преди да излезе тази. Сигурна съм, че Сегура стои зад тях, но не можем да рискуваме, докато не евакуираме всяко дете и кучетата не обходят сградите. Частите за бързо реагиране вече са на път, но в момента вие сте начело.
- Униформените са се заели с ограничаване на тълпите. Какво да направим ние?
- Остани на телефона - нареди Кейтс. - От деветстотин и единайсет ще те включат в разговора между Хърш и Сегура.