- Ще ме включат...? Защо?
- Защо според теб, Джордан, по дяволите? Ти беше в Банкок. Познаваш участниците по-добре от всеки друг. Това е твоят случай. Искам да говориш със Сегура и да го възпираш да взриви бомбата.
Кайли ме погледна и поклати глава. И тя знаеше това, което и аз - Сегура беше прекарал половината си живот в планиране на този момент. Нямаше сила на света, която да го накара да се задоволи с няколко извинения и признания за извършени престъпления. Кейтс, разбира се, не искаше да чуе това.
- Добре, капитане - казах аз и отворих вратата на колата. - Ще се опитам да направя най-доброто, на което съм способен.
- В случая няма място за опитване, Джордан - изрева тя в отговор. - Стегни се и го направи! Това управление и този кмет не могат да си позволят още един мъртъв нюйоркски милионер да се появи на първите страници на всички вестници в страната утре сутринта.
Чух я как изключи разговора от своя страна и миг по късно в слушалката ми вече се чуваше мъжки глас, който обясняваше нещо. Веднага разпознах гласа на Нейтън Хърш.
- Здравейте - казах аз.
- Здравейте - отвърна Хърш. - Кой е на телефона?
-Детектив Зак Джордан. Бих искал да се присъединя към разговора.
- Детектив - обади се втори глас, - знаете ли кой говори?
- Знам.
- Нейтън ми каза, че сте летели до Банкок, за да ме посетите.
-Да, господине.
- Съжалявам, че сме се разминали - отбеляза той. — Защо не поговорим сега?
51
- Вие сте голям герой в Тайланд - казах аз. - Вечерях с Понгрит Юнтаса и той ми разказа как Ром Ран Сура е донесъл най-голяма чест на...
- Ром Ран Сура е мъртъв.
- Но аз мислех, че вие сте...
- Аз съм Хералдо Сегура. Това е името, дадено ми от моите гватемалски родители, когато съм се родил, и това ще бъде името ми, когато умра. Ром Ран Сура беше част от измамата, средство, което използвах, за да си прокопая път извън затвора трийсет години преди края на присъдата.
- Както и да се наричате, вие сте муай-тай легенда.
- В ада няма легенди. Освен самия Сатана. Трябвала се чувствате поласкани, че той е вечерял с вас. Самият аз преживявах с по една купичка ориз и разводнена супа всеки ден, докато Нейтън тук е дебелеел и богатеел.
- Знам през какво сте преминали - казах аз. - Посетих и „Клонг Прем“. Видях отвратителните условия, в които са ви държали...
- Ще млъкнеш ли изобщо, детектив? - обади се Нейтън Хърш. - И какво, по дяволите, правиш изобщо в този разговор?
- Имате бомба, прикачена за китката, господине. Опитвам се да преговарям за мирно разрешаване на напрегната ситуация.
- Като дразниш човека? Като му напомняш за живота, от който току-що е избягал? С Хералдо водехме смислена дискусия. Всички сме правили грешки в младостта си. И двамата с него бяхме изкушени от Принстън Уелс. Уелс сключи наркосделката със „Зоуи Паунд“. Уелс купи хероина. И пак Уелс беше този, който организира всичко така, че ако ни заловят, Хералдо да плати цената сам. Единственото ми престъпление е, че не предприех кампания, за да освободя приятеля си.
- Недей да скромничиш, Нейтън - каза Сегура, - това не е единственото ти престъпление. Вече си призна за няколко, а тъкмо започвахме.
-Добре, аз съм адвокат, който е нарушавал закона. Ще ме лишат от права. Ще ме глобят. Ще ме тикнат в затвора. Ще ми дадат това, което заслужавам. Но аз не заслужавам да умра.
- Точно това исках да кажа и аз на господин Сегура -намесих се аз.
- Направи ми услуга, детектив, стой настрана - настоя Хърш.
- Извинете ме, детектив Джордан - каза Сегура, - изглежда, че Нейтън не иска вашата помощ, но можете да останете да слушате.
Изключих микрофона на телефона си, когато Хърш изпадна в поредното самопризнание. Огледах внимателно улицата до отсрещния край на площада. В няколкото минути, откакто бяхме пристигнали, районът се беше превърнал във въоръжена база, пълна със сили за бързо реагиране, готови и способни да се справят с всякакво бедствие, сполетяло града.
Зад тях бяха микробусите на медиите, поглъщащи човешка драма само за да я изплюят обратно в кибер-пространството, ефира и печатните издания и да утолят жаждата за кръв на верните си последователи. Тази сутрин Нейтън Хърш се беше събудил и все още имаше тайни. До довечера те щяха да са известни на целия свят.
Кайли дойде тичешком при мен с чифт големи клещи за рязане на желязо в ръка.
- Ако мислиш да прережеш веригата на белезниците, забрави - казах аз. - Сегура наблюдава от някъде. Доближиш ли се на два метра от Нейтън Хърш, по-добре да имаш тапи за уши.
- Знам, Зак, знам, но първо ме изслушай. Помниш ли какво ни каза Хауърд Мали за кодовото име, което Интерпол са дали на Флин Самюълс?