- Наричат го Сами Шестте пръста.
- Точно така. Набира шестцифрена дата на мобилния си телефон, за да детонира бомбата. Мобилен телефон, Зак! Сегура не може да взриви нищо без сигнал на мобилната мрежа, а познай какво имат в камиона момчетата от Корпуса за бързо реагиране? Устройство за заглушаване на сигнала.
- А ти познай какво полицията не може да използва без съдебна заповед - отвърнах аз. - Ако искаш да изтичаш до съдебната палата от другата страна на улицата, може би ще можеш да вземеш такава.
- Няма време за проклетата заповед. Това е ситуация на живот и смърт.
- Колко хиляди души мислиш, че живеят и работят в този район? Ами ако някой от тях е изпаднал в ситуация на живот и смърт и не може да се обади на 911, защото си заглушила сигнала, за да спасиш Нейтън Хърш? Кай- ли, за заглушаването важи същото като за заповедите за претърсване. Само съдия може да вземе решение за тях, не и ченге.
- Хубаво - отвърна тя. - Сапьорският екип закъснява с десет минути. Може би аз ще успея да направя нещо. Как върви твоята работа с преговорите?
- Персона нон грата съм. Нейтън Хърш не иска помощта ми, мога единствено да слушам.
- Дръж това - каза тя и ми подаде клещите. - Знам как изглежда Сегура. Ще обходя тълпата и ще видя дали няма да го забележа.
Кайли тръгна, а аз опрях клещите до крака си и отново притиснах телефона към ухото си. Нейтън Хърш беше сгрешил, когато ми каза да се махам. Може и да не бях експерт в преговорите, но не бях и някое случайно ченге, което се е намесило в разговора им. Аз знаех адски много за Хералдо Сегура и не го дразнех. Съчувствах му и му казвах това, което трябваше, за да го накарам да ми повярва.
Доколкото можех да определя, Нейтън не се справяше особено добре със спечелването на Сегура. Замислих се дали да не включа отново микрофона и да се присъединя обратно в разговора. Щях да го заговоря първо с онзи цитат на Ейбрахам Линкълн: „Този, който сам си е адвокат, има глупак за клиент“.
-А петдесетте хиляди долара на година, които пращахме на баба ти - чух да казва Хърш, - и те бяха моя идея. Уелс беше против. Помня, че една година написах чека и той започна да спори с мен за...
Телефонът ми замлъкна. Вдигнах поглед и огледах тълпата, почти всички хора наоколо държаха мобилни телефони в ръка. Техните телефони също бяха безполезни.
В този миг във въздуха проехтя вик от високоговорител:
-Зак! Зак! - беше Кайли. - Направи го, Зак! Направи го! Направи го!
Искаше ми се да й изкрещя в отговор. Исках да излея всичкия си гняв и да й кажа, че е най-дразнещата, безотговорна и неконтролируема партньорка, която някой полицай някога е имал. И когато най-накрая приключех с ядосването и изливането на гнева си, ми се искаше да правя невероятен секс за одобряване с нея.
Разбира се, не направих нищо подобно.
Вместо това сграбчих клещите за рязане на стомана и се затичах с всички сили към човека, закопчан с белезници за бомбата на стълбите на съдебната палата.
52
Спринтирах през празния площад. Докато успея да достигна до Сентър Стрийт, тълпата изригна, подхващайки вика на Кайли: Направи го, Зак! Направи го, Зак!
Какво да направя? Да бъда убит заради партньорката ми, която е прекарала пет минути в разговор с някакъв тип в тайландски затвор и изведнъж е решила, че вече е експерт, който знае кога една бомба може да избухне и кога не?
Врявата се усили, когато тълпата започна да ми подвиква окуражаващо. И изведнъж отнякъде се появи музика. Някакво откачено копеле в ордата зяпачи носеше саксофон и засвири първите акорди от началната тема на филма „Роки“.
Дъм, дъм, да-да-дъм, да-да-дъм, да-да-дъм.
Героична музика, но аз не се чувствах като герой. Чувствах се като идиот и думите на Кайли препускаха в главата ми: „Сегура не може да взриви нищо без мобилен сигнал, а познай какво имат в камиона момчетата от Корпуса за бързо реагиране? Устройство за заглушаване на сигнала“.
Първоначалната ми реакция, когато чух да го изрича, беше да се опитам да я спра да използва заглушителя незаконно. Трябваше да й кажа: „Откъде знаеш, че Се- гура не може да взриви нищо без мобилен сигнал? Ами ако има компютър, зареден с резервен детонатор? Ами ако има снайпер и ме застреля от разстояние, понеже се опитвам да спася човека, отнел двайсет години от живота му?41.
Само че аз не поставих логиката й под съмнение и сега си рискувах задника, за да спася един от най-големите задници на планетата.
Нейтън Хърш седеше на стълбите и се взираше в тъмния екран на телефона си. Вероятно се чудеше дали Се- гура ще му се обади отново, или направо ще го взриви. Беше на десетина стълби над нивото на улицата, точно в средата между две огромни коринтски колони. Храмът на правосъдието се извисяваше зад него.