Искаше ми се да изкача стъпалата на скокове, по две наведнъж, но щом стъпих на първото, всичко около мен сякаш забави ход. Чувствах се като в онези натрапчиви сънища, при които бягаш ли бягаш, но тялото ти едва се движи.
Може би беше заради промяната на часовите зони, може би заради страха, който подло се промъкваше в мозъка ми, но ми се стори, че измина цяла вечност, докато крака ми докосне второто стъпало.
Някой беше намерил начин да усили звука на саксофона. Под звуците на музиката и крясъците на тълпата успях да стигна до третото стъпало, след това и до четвъртото.
Дни по-късно гледах някои от многото видеозаписи на изкачването ми по стълбите пред съдебната палата. На запис времетраенето беше две секунди, но в реалността целият ми свят се движеше на забавен каданс.
- Нейтън, не мърдай - извиках, когато се приближих достатъчно.
Той вдигна глава, когато ме чу да се приближавам. Кейтс се оказа права, Хърш наистина се беше напикал. И освен това плачеше.
Моля те, Господи, нека това дебело копеле не е последното нещо, което ще видя в .живота си на тази земя, помислих си аз.
-Стой мирно - казах аз и придърпах китката му надолу, така че куфарчето да легне на стъпалото. Погледнах клещите, които все още мъкнех със себе си. Бяха некачествено изделие за правителствена употреба и си спомних прословутата фраза на Джон Глен1: „Докато се носех с бясна скорост из Космоса, една мисъл не ми даваше покой: всяка част от тази ракета е била доставена от този, предложил най-ниската цена“.
Някъде в джоба си имах ключодържател с десетина ключа, един от които можеше да отвори белезниците. А можеше и да не успее. Надявах се, че няма да ми се наложи да разбера. Отворих широко клещите, поставих остриетата им над две стоманени брънки от веригата на белезниците и с всяка частица сила, която беше останала в изтощеното ми тяло, притиснах двете ръкохватки една към друга.
Веригата изпука и се скъса.
- Бягай, Нейтън, бягай! - изкомандвах аз.
Той не помръдна. Може би не можеше, беше замръзнал на място, а беше твърде дебел за носене.
Сграбчих го с две ръце, издърпах го рязко към мен и долепих уста до ухото му:
- Слушай ме, задник! У дома имам приятелка, при която ще се върна. Аз се прибирам. Ти, ако искаш, стой тук и умри!
Той се раздвижи. Докато слизаше по стълбите с походката на бременна свиня, аз вътрешно се подготвих за експлозията, която можеше да разпилее и двама ни по стълбите пред съдебната палата, чак до другия край на „Лафайет“.
Тя така и не се случи. Нямаше бум! Последваха единствено дюдюканията на зяпачите, докато помагах налитащия със сетни усилия адвокат да се заклатушка до отсрещния край на Сентър Стрийт, към тълпата, където най-накрая го предадох в ръцете на екип униформени полицаи.
- Нека парамедиците го прегледат - казах аз, - но не го пускайте да ходи никъде, докато не си поговори лице в лице със Селма Каплан в кабинета на областния прокурор.
- А ти? - попита една полицайка и постави ръка на рамото ми. - Добре ли си?
- Всичко е наред. Просто ме измъкнете от тези проклети камери.
Последвах я към мобилния команден център, паркиран на Уърт Стрийт, качих се с последни сили в него и вратата му се затръшна след мен. След това паднах на колене и полу през сълзи, полу през смях благодарих на бога, че срещата ми с него за пореден път се беше отложила.
1
Първият американец, осъществил пълна орбитална обиколка на Земята. - Б. р.
53
В командния център имаше четирима полицаи с бели ризи. Ръководството. Двама от тях в момента крещяха нещо по сателитни телефони. Изглежда, бях избрал грешното място да се скрия за тих размисъл. Поех си дълбоко дъх, концентрирах се и вдигнах поглед.
Един от тези с белите ризи се беше надвесил над мен. Разпознах я веднага - беше Барбара 0'Брайън, шеф на отдела за връзки с обществеността. Изправих се.
- Определено не ти липсва кураж, детектив Джордан -каза тя.
От всеки друг това би могло да се приеме за комплимент, но не и от нея. Кимнах и зачаках следващия удар.
- Имате ли и съдебна заповед в комплект с този кураж? -попита тя.
- Какво, госпожо?
- Блокирахте сигнала на мобилната телефонна мрежа за десетки хиляди граждани. От пресата ще ме питат дали сами сте измислили тази тактика за действие в спасителната акция, или сте разполагали със съдебна заповед.
- Мисля, че партньорката ми работеше по въпроса със заповедта.