- Работела по въпроса? За твое добро се надявам да я е издействала.
- Лейтенант, трябва да вървя. Капитан Кейтс очаква да се свържа с нея.
- Кажи й, че и аз ще се свържа с нея.
Влязох в командния център под звуците на ликуваща тълпа, а минута по-късно излизах отвътре, застанал на мушката на ръководството.
Секунди след като излязох, тълпата отново избухна в радостен рев, но този път не беше заради мен. Сигналът на мобилните им телефони се беше върнал.
- Виждам, че сте им възстановили сигнала - обърнах се към Кайли, когато я видях да идва към мен.
- По-скоро им възстановихме живота - отвърна тя. - Още няколко минути без телефони и щеше да стане страшно.
-Значи сега бомбата отново е опасна.
-Няма проблем, момчетата от сапьорския екип живеят заради това. Направо ще се избият кой от тях да се докопа да я обезвреди. Освен това Сегура няма да я взриви, без да има цел. Сега, когато има сигнал на телефона, най- много да те набере, за да те поздрави, както бих направила и аз - каза тя и ме прегърна. - Ти си истински герой, партньоре.
- Не мисля - отвърнах, - но имах нужда от прегръдка.
- Не мислиш? Зак, това, че хората не могат да се обаждат по телефоните си, не означава, че не могат да снимат с тях. Твоят стометров спринт към бомбата ще бъде нав -сякъде в интернет. Утре по това време ще бъдеш истинска Ю Тюб сензация. Рискува живота си за някого, който повечето хора биха сметнали, че не си струва да бъде спасяван. Повярвай ми, ти си истинска рок звезда.
- Иди и го кажи на шефката на Връзки с обществеността О'Брайън. Тъкмо се натъкнах на нея в командния център.
- Тя пък какво иска?
- Попита ме защо две ченгета нарушават федералния закон, който забранява на полицаите да използват заглу-шители на телефонния сигнал без изрична съдебна заповед.
— А ти защо си мислиш, че нямаме заповед?
- Защото нямаме.
- Но след минута ще имаме.
- И от кого?
- От онзи похотлив дърт сваляч, който ме изведе на вечеря в клуб „Харвард“ и след втората чаша вино ми каза: „Ако някога имаш нужда от услуга, скъпа, ето ти телефонния ми номер“.
- Съдия Рафърти - казах аз.
- Мисля, че старецът си пада по мен.
- Искаш да кажеш, че си му звъннала на личния телефон и си издействала заповед?
- Да, в устна форма. Сега ще отида до съда, за да я взема разпечатана на хартия.
- Искаш да кажеш, че ще отидеш при него с надеждата, че с малко повече късмет ще го убедиш да ти издаде заповед след събитието.
- Млъкни и ме следвай. По-добре е обаче да минем през задния вход. Тази тъпа бомба препречва предния.
Пет минути по-късно вече ни съпровождаха до кабинета на съдия Рафърти.
- Кайли - каза той и стана иззад бюрото си, за да я посрещне с прегръдка. - Заповедта ви е на бюрото ми.
- Да, с малко повече късмет - прошепна ми тя и грабна документа, който ни избавяше от гнева на О'Брайън и наказателното преследване от федералните власти.
- А теб, младежо - обърна се съдията към мен и стисна ръката ми, - отначало те мислех за загубеняк, но съм грешал.
- Зак Джордан - казах аз с надеждата, че евентуално щеше да запомни името ми. - Благодаря, сър.
- Между другото. Ваша чест - започна Кайли, - току- що арестувахме двамата негодници, които ви изнудваха.
- Е, това е новина, която заслужава да изпием по питие -каза той и отвори шкафчето на бюрото си.
- Ние все още сме на работа - напомни му Кайли, - но ще се възползваме по-късно.
-Държа на това - отвърна той. - Имате по две питиета от мен. Едното е заради изнудваните, а другото е заради майсторското изпълнение на Зак. Гледах го по телевизията. Това се казва полицейска работа по учебник, синко. Не бих променил нищичко.
- Аз бих променил нещо, сър - отвърнах.
- И какво?
- Предпочитам Уинтън Марсалис да свиреше на тромпет, вместо този проклет саксофонист.
54
Бяхме на път към управлението, когато се обади Кейтс. Включих разговора на високоговорител.
- Току-що разговарях с Барбара О‘Брайън - каза Кейтс.
- И какво иска? Значката или топките ми?
- Каза, че ти е потърсила отговорност, но е променила нагласата си, след като бомбата е била обезвредена, а вие двамата по някакъв магически начин сте се снабдили със заповед. Сега иска да предложа и двамата за награда.
- Ще сме доволни и на един почивен ден - обади се Кайли.
- Няма да стане. Трябва веднага да довлечете задниците си тук. Двамата бандити с дрона вече са се снабдили
с адвокат и областен прокурор Каплан в момента преговаря за сделка с тях.
- Сделка? - възкликнах. - Та тези смотани копелета си позволиха да изнудват съдия.
- Каплан не я интересува. Те имат нещо, което тя иска, и е готова да им даде каквото трябва, за да се добере до него.