- Трой го е скрил в мазето на майка си. Ще разполагаме с него след няколко часа.
- В такъв случай може би има нещо положително от всичко това - отвърнах.
- Сподели, моля те. Трябва ми нещо положително - каза Каплан.
- Най-вероятно външният харддиск е служел като бакъп и оригиналните записи все още са на лаптопа на Обри. Смятате ли, че той е у Трой и Дилън?
- Трой се кълне, че не е у тях, и аз му вярвам. Според мен е твърде уплашен, за да лъже.
- Не е и у Янек Хофман, но все пак трябва да е у някого -казах аз.
- Въпросът е у кого.
- Знаем, че Обри го е носела навсякъде със себе си, затова предполагам, че някой е разбрал за този таен документален проект, убил я е, взел е лаптопа и няма представа, че съществува второ копие на информацията в него. Обзалагам се, че този някой е един от трийсет и двамата мъже на видеозаписите.
- Гарантирам, че не е у почитаемия Майкъл Джей Ра-фърти - ухили се широко Кайли.
- Ето, значи стесняваме кръга на заподозрените до трийсет и един от най-уважаваните граждани на този град - отвърнах аз.
55
Отне ми по-малко от две минути да освободя Нейтън Хърш от бомбата и повече от два часа да приключа с бу- мащината и докладите по случая.
- Ако знаех, че спасяването на живота му ще доведе до толкова много писане, щях хубаво да си помисля, преди да натисна копчето на заглушителя на сигнала - каза Кайли и се облегна назад на стола си.
- Съмнявам се. Досега не е имало случай да помислиш два пъти, преди да изпълниш някоя от откачените си каскади -възразих аз.
- Не беше каскада, разполагам със съдебна заповед.
- Кайли, тези глупости можеш да ги разправяш на Барбара О'Брайън, но недей да будалкаш мен. Видях подписа в долната част на тази заповед. Рафърти не е федерален съдия, така че най-вероятно е изпратил помощника си до отсрещната страна на улицата в окръжния съд и е накарал някой от подчинените си да я подпише. Вероятността да си успяла да свършиш всичко това преди натискането на копчето е много малка.
- Е, това се казва печен детектив! - възкликна тя. -Важното в случая, Зак, е това, че спасихме един човешки живот.
- Да и сега този човек е вързан на легло в лудницата „Белвю“, жена му подава документи за развод, а областната прокуратура ще го обвини в половин дузина финансови измами. Предполагам, че си права - няма губеща страна в ситуацията. Как възнамеряваш да го отпразнуваш?
- Със Си Джей ще вечеряме в „Марк“.
- Сериозно ли говориш? В същия хотел, където стана обирът?
- В лобито има невероятен ресторант. Мениджърът на хотела е поканил всички участници в игрите на покер да бъдат негови гости по всяко време. Ей, не искаш ли и вие с Черил да се присъедините към нас?
- Благодаря, но Черил е на конференция във Филаделфия. Моята триумфална вечеря ще бъде соло - пица с наденички, шест бири „Блу Мун“ и мач на „Янките“.
- Звучи ужасно.
Наистина звучеше ужасно. Освен това беше лъжа. Не че е заминала Черил, а всичко останало. Кю ми беше писал по-рано, за да ми каже, че е открил следите на двамата бандити, които упоиха, вързаха Боб Райцфелд и избягаха с осемстотин хиляди долара. По ирония на съдбата Си Джей се връщаше на местопрестъплението същата вечер, в която щях да положа всички усилия да го изоблича.
Писах на Кю веднага щом Кайли си тръгна. Някои от информаторите ми предпочитат да предадат информацията, която имат, да си вземат парите и да бягат, но не и Пищния Кю. Той не взема пари и обича да превръща срещите ни в социални събития.
Час по-късно бяхме в чайната „Ном Уа“ в Чайнатаун и се наслаждавахме на споделено плато с осем различни вида хапки в тесто. По средата на предястието сервитьорът донесе и поръчката от варени пилешки бутчета със сос от черен боб, които с радост побутнах към Кю.
- Двете момчета, които са извършили удара по време на играта на покер, са Тарик Джесъп и Гарви Джуъл - каза Кю, докато посягаше с клечките да си вземе рулце с ряпа.
- Сигурен ли си?
- Сто процента. Имам писмените им самопризнания -заяви той с напълно сериозно изражение. - Чакат те само да ги закопчаеш и да ги вкараш в ареста.
- Извинявай, тъп въпрос. Нека перифразирам. Какво те кара да мислиш, че те са извършителите?
- Джесъп и Джуъл са нискоразредни хип-хоп промоу- търи. Подвизават се по улиците и в интернет, търсейки бъдещите Кание Уест и Ники Минаж, които да могат да спазват ритъм и да рапират. Организират им шоу в някой забутан клуб, след което тръбят навсякъде сред роднини и приятели, за да осигурят публика.
- Значи действат като музикални продуценти - отбе- лязах аз.
- Продуценти, на които им плащат в разредени напитки и малък процент от входната такса, ако извадят късмет. В музикалния бизнес си има стълба, Закъри, а тези братлета първото стъпало достигат само с единия крак.