- И въпреки това...
- Чувал ли си за клуб „Гансвурт ПМ“? Намира се в месарския район.
- Чувал съм го - казах аз. От Кайли. Тя трябваше да се срещне със Си Джей там, но отмени срещата, косато разбрахме за тялото на Обри Давънпорт на Рузвелт Айланд.
- Е, това вече е истински клуб - отвърна Кю. - Музиката им може да издъни покрива на сградата, същото се отнася и за цените. Сега познай кого са видели там преди две вечери?
- Джесъп и Джуъл.
- Правилно. Двамата били в компанията на две дами много над класата им и постепенно минали от бутилки водка до „Дом Периньон“. Тези копелета никога през живота си не са притежавали толкова пари.
- Възможно ли е да са ги спечелили на покер?
- Сигурен ли си, че не искаш да опиташ едно от тези? -попита Кю, след като си взе още едно пилешко бутче.
- Не, падам си повече по гърдите. Знаеш ли къде мога да намеря тези Джесъп и Джуъл?
- Навъртат се наоколо.
- А тази вечер? - попитах аз.
Той ме погледна и се ухили широко, забивайки зъби в пилешкото бутче. Разбира се, че знаеше. Кю знае всичко.
56
След вечеря се насладихме и на порция сладки пържени сусамови топчета и две чаши чай болей, докато Кю ми разказваше всичко, което знае за Джесъп и Джуъл. След това ми помогна да измисля история, която никога не бих могъл да сглобя сам.
- Не е ли малко прекалено? - попитах аз. - Не може ли да го направим по-... не знам... реалистично?
- Искаш да кажеш като измамата с нигерийския принц? Зак, нали знаеш стария израз: „Не можеш да си измислиш подобна глупост!“. Понякога най-невероятната история е точното онова, в което повечето хора ще предпочетат да повярват.
— Мислиш ли, че те ще се хванат?
- А мислиш ли, че ти ще можеш да им я пробуташ? -изстреля той в отговор.
Свих рамене.
- Преди време работех в отдел „Наркотици“. Спомням си първия ми ден на улицата. Не се бях къпал и бръснал в продължение на седмица, дрехите ми бяха мръсни и раздърпани и бях напълно убеден, че съм най-автентичният пропаднал наркоман, който някога е пробвал да си купи дрога. Приближих се до дилъра и първото нещо, което той ми каза, беше: „Свали си обувките“ - разказах му аз.
Кю започна да се смее още преди да завърша изречението си.
- Обзалагам се, че си бил с хубави чистички чорапи -отбеляза той.
Кимнах.
- Глупава новобранска грешка. След година се прехвърлих, защото ми беше писнало да воня като вътрешността на улична кофа за боклук, но по онова време вече бях станал доста добър в лъжите. Сега ще разберем дали все още ме бива.
- Наркопласьорите са трудни за мамене, защото мислят, че всеки срещнат е ченге от отдел „Наркотици“. Джесъп и Джуъл са аматьори, които нямат причина да подозират, че си под прикритие. Ще се справиш, просто се дръж като онзи тип от старите уестърни - Черния Барт, който влиза в бара.
- По-скоро като Белия Барт — отбелязах аз, - но схванах мисълта ти.
Платих сметката и намерих магазин в Чайнатаун, в който се продаваха телефони с предплатени карти. След това излязох на Гранд Стрийт и взех метрото до Бронкс. Пътуването продължи четиридесет и пет минути и ми даде предостатъчно време да репетирам историята си, докато я научих наизуст.
Слязох на станция „Бедфорд Парк булевард“ и изминах пеша разстоянието от осем пресечки до Уебстър авеню.
Клубът, ако изобщо можеше да се нарече така, носеше името „Гърмящата змия“. Приличаше по-скоро на дайвбар със сандвичи и табло на стената, на което с големи букви пишеше: МУЗИКА НА ЖИВО ТАЗИ ВЕЧЕР.
Нямаше нито опашка от посетители, нито велурено въже на входа, само един мускулест тип в тясна тениска, който седеше отвън. Той ми кимна и каза: „Добре дошъл в „Змията“. Минималната поръчка е две питиета“.
Беше относително пълно за четвъртък вечер. Вътре имаше около стотина души, повечето изгледаха с любопитство влезлия бял мъж, след което се върнаха към заниманията си. Отидох до бара, поръчах си бира и намерих свободна маса в дъното, възможно най-далеч от музиката.
Две минути по-късно, точно както беше предрекъл Кю, един симпатичен мъж с коса до раменете и черна брада с няколко посивели косъма из нея дръпна стола срещу моя и ме дари с топла и щедра усмивка.
- Гарви Джуъл - представи се той. - Вие ли сте човекът с лейбъла?
- Не - отвърнах аз и едва вдигнах поглед от бирата си.
- Значи просто си падате по хип-хопа?
- Не съм фен.
- В такъв случай си на грешното място - заяви Джуъл и усмивката му прерасна в открито предизвикателство. - А ако си тук, за да докопаш малко прашец, наистина си на грешното място. Този бар може и да изглежда запуснат, но старата дама, която го държи, гледа да го пази чист. Не се допускат непълнолетни, няма дилъри. Тук са само хора, които са дошли за по питие и заради музиката.