- На правилното място съм, но не съм дошъл заради музиката.
- Тогава защо си тук?
- По същата причина, поради която ходя на паркинга на „Направи си сам“, когато си търся наемни работници за ремонт.
- И за какъв тип работа става въпрос?
- Всъщност е нощен труд. Не е прекадено опасен и се плаща добре.
- Колко добре?
Приведох се напред ниско над масата и скръстих ръце. Това щеше да бъде моментът на истината и се опитах да си придам невъзмутимостта на Ал Пачино, съчетана с психологическата нестабилност на Кристофър Уокън. Сниших глас до шепот:
- Повече, отколкото с партньора ти сте направили миналата сряда в Горен Ийст Сайд.
Той отблъсна стола си от масата и ръката му инстинктивно посегна към колана на панталона.
- Ченге ли си? - попита той.
Дори не примигнах.
- Отговори ми на един въпрос, Гарви. Мислиш ли, че градската полиция е чула за малкия ви блъф със слепеца по време на покера в хотел „Марк“, но са им свършили ченгета афроамериканци, затова са пратили сам бял мъж в Бронкс да ви арестува? Или е по-вероятно да си се похвалил пред някоя мацка, която ти е духала, а тя е казала на приятелка, която е казала на своите приятели, и в крайна сметка е стигнало до мен?
- Проклетата Инес! - процеди Джуъл. - Има голяма уста.
Кю се оказа прав. „Хора като Джесъп и Джуъл не са щастливи с много пари - беше заявил той. - Те искат само да впечатляват хората с това как са ги взели. Остави го да мисли, че информацията е изтекла от приятелка.“ „Ами ако й се обади да я попита?“ - бях го попитал аз. „Тя ще отрече - бе отвърнал Кю, - но той няма да й повярва. Ще повярва на теб.“
- Не се сърди на Инес - казах аз на Джуъл, - в крайна сметка тя ни събра, нали? А сега искаш ли да чуеш какво имам да казвам, или да си тръгвам?
- Почакай тук - каза той и тръгна към предната част на заведението.
Две минути по-късно се появи с партньора си, който носеше смарт часовник на „Епъл“ на китката си, също като слепеца от случката с Райцфелд.
- Двайсет и пет думи максимум - каза новодошлият. -И гледай предложението да е добро.
- Събота вечер - отвърнах аз. - Сериозна игра на покер в Джърси. Входният залог е по сто и петдесет на човек. Аз ще съм вътре, ще ми трябва малко...
- Малко какво? - попита часовникът на „Епъл“ и се огледа наоколо, чудейки се защо бях спрял. - Никой не слуша, продължавай.
- Това бяха двайсет и пет думи - отвърнах. - Броях на пръсти.
- Готин си - каза той и протегна ръка, представяйки се: — Тарик Джесъп.
Стиснах ръката му и пуснах следващата си кукичка:
- Името ми е Джони Вурстер - казах аз, - но приятелите ме наричат Летящия Джони.
- Да не си пилот? - попита онзи.
- Едно време две горили ме навестиха в апартамента ми и ме изхвърлиха през балкона на седмия етаж. Отскочих от една тента и се приземих върху стокилограмовия портиер. Оттогава ми викат Летящия Джони.
И двамата избухнаха в смях.
- Добре, господин Летящ - каза Джесъп, - току-що успя да си купиш още около хиляда думи. Разкажи ни за тази игра на покер.
Разказах им подробно и те се хванаха на всяка дума. Бях техният нигерийски принц.
57
В три часа през нощта Хералдо Сегура сложи раницата си на рамо и се измъкна от хотела си на Съмнър Плейс в Бруклин. Спря в един денонощен супермаркет и си купи бутилка минерална вода „Поланд Спринт“, две шоколадови блокчета „Кинд“ и ранните издания на Ню Йорк Поуст и Дейли Нюз.
Изяде енергийните блокчета и изпи водата, докато вървеше към спирката на Флъшинг авеню, след това се изкачи по стълбите към издигнатата платформа на метрото, взе влака в източна посока и прегледа вестниците.
Снимката на детектива, тичащ да освободи Нейтън Хърш с клещите за рязане на стомана, беше на първите страници и в двата. Заглавието в Поуст гласеше:
ЧЕНГЕ ГЕРОЙ СПАСЯВА ЛЪЖЛИВ АДВОКАТ
Отгърна на следващата страница и прочете подзаглавието над основната статия:
ТАЙЛАНДСКИ БОКСОВ ШАМПИОН Е ЗАЛОЖИЛ БОМБАТА В ХОТЕЛА
Имаше две негови снимки, една от годишника в гимназията и друга - от времето му на боксьор в Тайланд. В момента не приличаше на нито една от двете. Беше дошъл в Ню Йорк с цяла торба професионални маскировки. За настоящото си излизане беше избрал да се състари с двайсет години, главата му беше плешива на темето, а отстрани имаше рядка посивяла коса. Брада в същия сив цвят обграждаше лицето му.