Подробностите в статията не бяха много, тъй като полицейските доклади все още не бяха излезли, а Хърш, който така или иначе би излъгал, бе отведен с линейка, преди медиите да успеят да се докопат до него.
Дейли Нюз бяха публикували същите факти като Поуст, но надписът над снимката му от годините като муай-тай борец го накара да се усмихне:
НАЙ-ТЪРСЕНИЯТ ЧОВЕК В НЮ ЙОРК
Той внимателно откъсна страницата от вестника, сгъна я и я прибра в джоба на непромокаемото си яке. Нямаше търпение да я покаже на Джам.
Спомни си деня, в който я срещна. Тя беше дошла в затвора „Клонг Прем“ не заради бокса, а за да гледа по-голямата си сестра, която щеше да обикаля около ринга в бикини, държейки картон с номера на следващия рунд.
- Ти от Америка ли си? - попита го тя, след като бе спечелил четири мача през този ден.
- Да, госпожо - усмихна се той. Тя беше сладка.
- Кой е любимият ти президент? - попита тя.
- Ейбрахам Линкълн.
- Значи ще прочета за него - отвърна тя, дарявайки го с широка усмивка. - Благодаря.
По онова време той беше на двайсет и две, а Джам само на дванайсет.
Тя се върна за следващия му мач и му каза, че е прочела три книги за Линкълн.
- Плаках, когато го застреляха - бе казала тя. - Когато беше на моята възраст, коя беше любимата ти книга?
- Да убиеш присмехулник на Харпър Ли.
Така започна тяхното приятелство. Скоро Джам започна да го посещава между боксовите мачове и затворникът и ученичката си говореха за литература, философия, история и нейната любима тема: Америка.
- Пускайте момичето, когато и да дойде - беше наредил Понгрит Юнтаса. - Тя го кара да се бие по-добре.
Това може и да беше вярно, може и да не беше, но на двайсет и осем годишна възраст Хералдо Сегура се беше превърнал в Ром Ран Сура, най-добрия муай-тай боксьор в Югоизточна Азия, отправил поглед към покоряването и на останалата част от света.
Специалните затворници получаваха и специални привилегии и една вечер Сегура получи топъл душ, чисти дрехи и посещение в дома на Юнтаса. Пазач го отведе до трапезарията, където началникът на Департамента за корекции го очакваше на маса с прибори за двама.
- Ром Ран Сура, последната ти победа на Световните игри по борба отново донесе голяма чест на кралството ни - приветства го Юнтаса. - Като награда Негово Величество милостиво намали наказанието ти с още седем години.
Сегура пресметна наум. Биеше се за свободата си, а с последния жест на краля щеше да излезе, когато навършеше петдесет години. Благодари на благодетеля си.
- Имам още един подарък за теб - каза Юнтаса, след което вдигна ръка и една врата се отвори, а оттам влезе Джам Анантасу. - Днес е осемнайсетият й рожден ден - бе казал Юнтаса, - вече е на възраст, когато може да изрази съгласие. Наслади се на вечерта си.
След това той излезе от стаята, а Сегура остана там, едва способен да си поеме дъх. Джам беше като видение, богиня в бяла дантелена рокля, с проблясващи черни коси, спускащи се по голите й рамене, устни, разделени в срамежлива усмивка, и опияняващи очи, които не се откъсваха от неговите. Тя вече не беше дете. Беше жена - тази, с която той искаше да прекара остатъка от живота си, стига тя да беше готова да чака.
Двамата вечеряха, пиха алкохол, говориха си, смяха се и накрая влязоха в съседната спалня, а във въздуха се носеше тиха музика и аромат на жасмин. Любиха се на светлината на свещи.
На следващата сутрин той се върна в затвора. След това никога повече не изгуби битка. За всяко следващо постижение кралят го награждаваше с поредното намаляване на присъдата.
Посещенията в затвора продължиха. През следващите десет години се родиха четирите им деца. Щом мечтата им за съвместен живот постепенно започна да се превръща в реалност, тя си намери работа в американското посолство в Банкок. Успя да подсигури паспортите му: един, който щеше да му осигури лесно влизане в САЩ, и втори - с нова самоличност за живота му след това. За съвместния им живот след това.
Беше твърде известен в Тайланд, за да се върне там, а доколкото познаваше Джам, тя би искала да живее в Америка, но това беше невъзможно. Планът им беше да се събере с нея и децата в Аделаида, Австралия. Флин Са- мюълс му беше дал контакти там. И след като в продължение на двайсет години животът му бе спрял, той най-накрая беше готов за ново начало.
Но моментът все още не беше дошъл. Имаше още двама души, с които трябваше да се срещне в Ню Йорк.
Принстън Уелс несъмнено го очакваше, но той трябваше да посети изненадващо първо един от най-безскру- пулнит е хора в града.
Метрото спря на кръстовището на „Бродуей“. Сегура се прехвърли на друг влак, вози се шест спирки и слезе на станцията „Рокауей Паркуей“ в Канарси.