Истината определено не ме освободи. Казах на Черил единствено какво съм открил и успях да я ядосам. Останалото трябваше да почака.
- По-добре да се връщаме на работа - казах аз. - Нека да довършим този разговор друг път.
Отворих вратата на стълбището и двамата се върнахме в кабинета ми.
- Точно навреме - каза Кайли. - Външният харддиск на Обри е свързан с монитор и ни чака в конферентната зала.
- Радвам се, че се върна - обърнах се аз към Черил. - Ще се видим довечера.
- Как така довечера ? Идвам с вас.
- С нас ли? Ние отиваме да гледаме видеофайловете на Обри Давънпорт.
- Знам. Кейтс ми се обади тази сутрин именно за това. Вие сте двама полицаи, които работят по случай, в който жертвата е страдала от дълбоко вкоренено психосексуално разстройство. Кейтс смята, че това един истински психолог да седне и да изгледа видеозаписите с вас, може да ви бъде от полза.
- Страхотна идея - каза Кайли и вдигна палци.
Последвах бившата и настоящата си приятелка по коридора към конферентната зала, където заедно щяхме да гледаме порнофилми. Това определено не беше тройката от мечтите ми.
59
Джейсън Уайт, нашият полицейски компютърен гений, ни чакаше в конферентната зала. Обикновено той е енергичен младеж със страст към планинското колоездене, сложните технологични проблеми и кофеина, но тази сутрин изглеждаше посърнал като уредник в погребална агенция.
- Добро утро, детективи, доктор Робинсън - поздрави ни той. - Подгответе се, денят се очертава да бъде дълъг.
- Какво имаме? - попитах аз, докато сядах.
- Обри Давънпорт е правела документален филм. От това, което разбрахме за него, тя е заснела със скрита камера трийсет и двама различни мъже. Използвала е кодови имена, но някои от тях, като съдия Рафърти, са разпознаваеми веднага. Ако му дадем малко време, софтуерът за разпознаване на лица може да идентифицира всички. Подредили сме файловете според датите на последното им отваряне. Всеки един от тях е бил отварян след смъртта на Обри.
- Това трябва да е работа на нашите изнудвани - от-беляза Кайли. - Можеш ли да кажеш дали са редактирали нещо?
- Не са - отвърна Джейсън, - само са гледали. Последната редакция на файл е от седми май, неделя, деня преди убийството. Това е файлът с представянето на самата Обри, която говори за филма. Видеото е с продължителност две минути и двайсет и четири секунди. В останалите записи Обри прави секс с онези мъже. Не е красиво. Записите не са редактирани и ще ви отнеме около четиринай- сет часа, за да изгледате всичко. Малко по-малко, ако забързвате на някои места. А може и повече, ако някъде ви прилошее и се наложи да излезете за малко.
- Да започнем от въведението - предложи Черил.
Джейсън кликна два пъти с мишката на файла и екранът потъмня, след което се появи образът на Обри Давънпорт, седнала на висок режисьорски стол. Беше облечена в тъмносив панталон и мек светлосив кашмирен пуловер. Косата й, която беше замърсена с кал, когато я бях видял за пръв път на Рузвелт Айланд, тук беше тъмнокестенява на цвят и падаше по раменете й на вълни. Погледът й беше ясен и интелигентен, а по лицето си носеше точно толкова грим, колкото да изглежда добре, без да е прекалено. Беше привлекателна, интересна и много жива жена.
Тя не се представи, просто започна да говори на камерата с ясен и уверен глас.
- Пристрастеността ми към секса започна на дванай-сетгодишна възраст, когато открих колекцията с порно-филми на баща ми. На тази възраст имах доста ясна представа какво всъщност е сексът, но онези филми нямаха нищо общо с нея. Те бяха много по-интересни - връзване, дисциплиниране, доминиране и подчинение. Бях запленена от тях мигновено и исках да бъда като жените в тези филми.
Камерата постепенно започна да се приближава към нея.
- На четиринайсет вече имах известен опит, но той беше само с непохватни тийнейджъри, които не искаха нищо повече от това да пъхнат пишката си в някоя дупка. Тогава открих Брад Овъртън. Той беше на трийсет и осем, филмов продуцент. Аз бях на шестнайсет и карах неплатен стаж през лятото. Брад беше красив и властен и когато дойде при мен, аз не можах да му откажа. Не исках да му отказвам нито дрогата, нито физическата болка или унижението. Това беше сексът, за който бях мечтала.
Докато разказът й приковаваше вниманието ми към нейната история, осъзнах, че камерата също ме насочва. Кадърът беше приближил още и продължаваше да приближава с фокус върху лицето й.
- Когато стажът приключи, Брад ме замени с друго момиче. А аз прекарах следващите двайсет и три години в опити да заменя Брад. Сменях мъжете един след друг. Яростни садисти, които ме нараняваха физически и емоционално, а единственото, което можех да правя, беше да умолявам за още. Докато един ден...