Каджар се наведе и вдигна книгата. Веднага щом я разтвори, нещо между листовете сякаш се размърда. Приличаше на капка живак, плъзнала се през стъклена тръба. Някакво устройство вътре изщрака и започна да цъка като часовник.
Младежът бързо хлопна корицата и тиктакането престана. Последва остро избръмчаване и механизмът вътре като че ли се пренави.
Каджар внимателно остави тежкия том на масата. Едва тогава забеляза, че столът и подът около него са обгорени.
— Е, поне е ясно защо са им нужни толкова много помощници — изрече той, разхождайки се бавно из стаята. Колкото по-навътре влизаше, толкова по-ясно ставаше, че нататък положението е дори още по-лошо. По облегалките на столовете и металните парапети висяха отворени книги. Навсякъде се виждаха разхвърляни писма. На един от рафтовете имаше гнездо на полски мишки. Когато младежът измъкна оръфаните томове, отнякъде се изтъркаля мъничък череп и изтрака на пода в краката му.
На горното ниво цареше още по-голям хаос. Помещението приличаше повече на обикновен склад. Книгите изобщо не бяха стигали до рафтовете и просто стояха струпани на купчини, прерастващи в хълмове, които пък водеха до недостижими върхове.
Каджар забеляза едно сравнително чисто място, но след по-внимателен оглед установи, че някой беше запалил огън там, сигурно воден от отчаяното желание да намали по някакъв начин ужасяващите количества хартия, които го бяха очаквали. После младежът забеляза, че не бяха горели само книги. Имаше и парчета плат, може би от мантията на поредния послушник.
Каджар поклати глава и се върна при масата, където беше оставил принадлежностите си за писане. Отвори торбичката и извади своята тънка перодръжка, шепа метални писци, точило за подострянето им, ножче за остъргване на пергаменти, блокче мастило от октопод и малка порцеланова мастилница, връзка с плоски шперцове, лупа и нещо, което на пръв поглед приличаше на щурец играчка.
Взе щуреца, обърна го по гръб и го нави, ползвайки един писец с малко по-особена форма. Механизмът му беше подарък от Гузба по повод успешното завършване на курса по краснопис. Беше му свършил чудесна работа по време на обиколките из по-затънтените коридори на Кирин Тор. Вътре бе втъкано просто, но ефикасно заклинание, което предупреждаваше за наличието на скрити капани.
Още при първия оборот на ключа металният щурец издаде тъничък писклив звук. Изненадан, Каджар едва не го изпусна, но постепенно проумя, че устройството просто го предупреждава за наличието на потенциални заплахи навсякъде около него.
Младежът огледа накамарените томове и измърмори тихо проклятие. Отстъпи към сравнително чистото пространство край входа на библиотеката и чак тогава нави щуреца докрай. След това донесе книгата, която бе взел най-напред — онази, която тиктакаше.
Насекомото запя тихичко. Каджар остави тома от едната страна на вратата, после избра друга книга и я подложи на същата проверка. Този път механизмът мълчеше.
Младежът си пое дъх дълбоко и разтвори дебелите корици, надявайки се, че майсторът, изработил щуреца, си е свършил работата добре.
Оказа се, че държи безобиден трактат върху политиката на елфите отпреди триста години, написан с красив, женствен почерк. Каджар остави тома от другата страна на вратата и отиде за поредната книга.
— Май те познавам отнякъде — заяви Медив на следващата сутрин, докато закусваха.
— Каджар, сър — рече младежът.
— А, да, новият помощник — сети се магьосникът. — Разбира се. Съжалявам, но паметта взе да ми изневерява напоследък. Твърде много работа ми се струпа.
— Имате ли нужда от помощта ми, сър? — попита Каджар с надежда.
Магът се замисли за миг, след което отсече:
— Библиотеката, млади доверенико. Как стоят нещата там?
— Доста добре. Вече започнах да подреждам книгите и документите.
— По теми? По автори? — поинтересува се учителят му.
„Смъртоносни и несмъртоносни“ — помисли си Каджар, но на глас каза:
— Мисля си за тематична подредба. Много от заглавията са от анонимни автори.
— Хммм… — проточи Медив. — Никога не се доверявай на нещо, под което никой не иска да си остави името и репутацията… Я ми кажи сега какво е мнението на съвета за крал Лейн? Споменават ли го изобщо?
Не след дълго Каджар привикна към порядките в кулата. Всяка сутрин започваше по един и същи начин — магьосникът се изненадваше леко от присъствието му и след като обсъждаха известно време отбелязания от него напредък, бързо променяха темата на разговора. Работата се влачеше като планински ледник, ала явно това не притесняваше Медив.