— Но за да се случи подобно нещо, за да може цял участък от земната повърхност да бъде подготвен за вашата поява… — започна Каджар.
— … значи светът определено не се вписва в представата ни за него — отвърна Медив. — И това в края на краищата е самата истина. Знаеш ли как работи времето?
За пръв път от много дни насам младежът не се почувства изненадан от рязката промяна в темата на разговора.
— Времето?
— Ползваме го, измерваме го, но какво е то? — Медив се усмихваше.
— Времето е поредица от мигове. Като песъчинките в пясъчен часовник — отговори Каджар.
— Отлична аналогия — похвали го Медив. — Точно това исках да чуя. А сега нека сравним пясъчния и механичния часовник. Схващаш ли разликата между тях?
Младият чирак поклати глава. Почувства се ужасно невеж.
Магьосникът го изгледа, после отпи от виното си и рече:
— Не, моето момче, не си глупав. Просто концепцията е твърде сложна за твоя неукрепнал ум. Ето, ще ти го обясня. Механичният часовник е симулация на времето. В него отместването на стрелките се контролира от превъртането на зъбчатите колела. А ти го поглеждаш и знаеш, че времето напредва след всяко следващо тиктакане. Знаеш колко продължава един час, отмерен от него, защото неговият създател го е изработил именно по този начин.
— Добре — предаде се Каджар. — Времето е като механичен часовник.
— Да, но освен това времето прилича и на пясъчен часовник — заяви по-възрастният магьосник. Пресегна се, взе един такъв от полицата над камината и започна да го подхвърля в ръката си. Младежът се опита да си припомни дали часовникът е бил там по-рано същия следобед. Започна да подозира, че всъщност устройството се беше материализирало преди миг.
— Пясъчният часовник също измерва времето, нали така? — рече Медив. — И все пак при този вид конструкция никога не знаеш кога дадено зрънце пясък ще се придвижи от горната в долната половина. Дори ако успееш да ги номерираш, редът на преминаването им през стеснението си остава трудно предвидим и винаги коренно се различава от предходния. А крайният резултат винаги е един и същ — пясъкът е изтекъл от върха към дъното. Редът, по който се е случило това, няма никакво значение. — Очите на магьосника засияха от задоволство. — В такъв случай какво излиза?
— В такъв случай излиза, че е без значение дали сте построили кулата си, защото долината е била образувана от случайна експлозия, променила природата на реалността около нея, или сте го направили, понеже естеството на вселената е искало да ви даде необходимата причина, за да се установите на това място.
— Започваш да схващаш.
— Следователно тези видения са просто песъчинки — рече Каджар. Медив се намръщи леко, но младежът продължи уверено: — Ако кулата е пясъчен, а не механичен часовник, значи през нея непрекъснато протичат отделни парченца време. Лишени от контекст или причина, но съществуващи реално, макар и по твърде неясен начин. Някои са части от миналото, а други, от бъдещето. Възможно ли е да има и трети вид, на такива от други светове?
Могъщият магьосник се замисли дълбоко над тази идея.
— Възможно е, Каджар. Браво, улучи право в десетката. Все пак най-важното е да помниш, че това са просто видения, които блуждаят напред-назад. Ако кулата беше механичен часовник, тяхното поведение щеше да бъде предсказуемо, но след като не е така, всякакви надежди за разумно обяснение отпадат. Очевидно времето тук се движи по свои собствени закони и ни предизвиква да обясним хаотичната му природа. — Медив се облегна удобно назад. — Лично мен това ме устройва. Едва ли бих могъл да се примиря с някоя добре замислена и подредена вселена.
Каджар бе готов с поредния си въпрос:
— А не сте ли се изкушавали да потърсите някое конкретно видение? Дали няма начин да се предскаже точно определено бъдеще и след това да се направи всичко възможно то да стане реалност?
Настроението на магьосника се помрачи изведнъж:
— Или точно обратното, да се предотврати. Не, има неща, с които дори майсторите в магията предпочитат да не се занимават. И това е едно от тях.