Явно Медив бе стигнал до същото заключение, защото извика някакво предупреждение към другарите си.
Ала го направи прекалено късно. Иззад дърветата изскочиха още два трола и се хвърлиха върху младежите. Почти веднага един от тях успя да прободе изненадания Лейн в дясната ръка. Бъдещият крал изкрещя диво проклятие и изтърва широката си брадва на земята.
Това позволи на другите двама нападатели да съсредоточат усилията си върху Лотар. Воинът въртеше меча си със завидно умение, отбивайки ожесточените удари, ала постоянно му се налагаше да отстъпва назад, притискан от по-дългите оръжия на своите противници.
Най-сетне тактиката на чудовищата бе станала ясна — те се опитваха да разделят младежите един от друг. Така на Медив му се налагаше да избира на кого да помага по-напред.
Магьосникът избра Лейн. Каджар предположи, че постъпва по този начин, защото бъдещият крал беше ранен. Медив вдигна ръце, около тях се заизвиваха светкавици…
И внезапно получи съкрушаващ удар от дръжката на копието на единия трол. След като нокаутира магьосника, чевръстото създание се завъртя и нанесе елегантен удар с юмрук право в челюстта на ранения Лейн. Бъдещият суверен се строполи на земята, изтървавайки брадвата си за пореден път.
Тролът се поколеба за миг, сякаш се чудеше кого да убие пръв. Явно Медив му допадаше повече. Чудовището се надвеси над него и вдигна копието си. Обсидиановият връх засия злокобно на лунната светлина.
Младият магьосник излая задавено поредица от неразбираеми слова. От земята се надигна малко прашно торнадо, завихри се в лицето на трола и го заслепи. Чудовището посегна към очите си с лапа.
Медив се нуждаеше от точно толкова време, за да се озове отново на крака, готов не със заклинание, а с най-обикновен нож. Острието се вряза в бедрото на трола, чудовището изрева и се запрепъва неуверено. Копието прониза пространството, където допреди миг бе стоял магьосникът, ала той бе отскочил встрани, а около пръстите му отново припукваше енергия.
Промърмори някаква дума, между дланите му се оформи кълбовидна мълния и полетя напред. Тролът се разтресе, поразен от мощния електрически заряд. Строполи се на колене, но дори сега не искаше да се признае за победен. Разтърка своите насълзени от прахоляка червени очи, пламтящи от дива омраза, и понечи да се изправи.
Ала не успя. Зад гърба му се възправи сянка и брадвата на Лейн проблесна за кратко сред сумрака на джунглата. Острието й разцепи главата на чудовището като зряла любеница. Създанието се просна по очи, а младежите (в това число и Каджар) се обърнаха, за да видят какво става с Лотар и останалите тролове.
Бъдещият първи рицар на Азерот със сигурност заслужаваше своята слава на ненадминат боец, но си личеше, че силите го напускат. Чудовищата бяха успели да го изтласкат чак до другия край на лагера.
Чули предсмъртния писък на своя другар, троловете се разделиха бързо, като единият продължи да атакува Лотар, а другият се впусна към неговите приятели. Връхлетя ги с рев, понесъл копието си като рицар на кон.
В последния възможен миг Лейн отскочи, за да избегне дългата пика. Повлечено от инерцията на огромното си тяло, създанието пристъпи още няколко крачки напред, които го отведоха в непосредствена близост до лагерния огън и изпълнения с очакване Медив.
Сега вече магьосникът изглеждаше напълно подготвен. Жаравата осветяваше чертите му, придавайки на лицето му демоничен вид. Беше протегнал ръце напред и рецитираше нещо с ритмичен глас.
Внезапно огънят подскочи и мигом придоби формата на огромен лъв, който се хвърли към трола. Нещастното създание изквича ужасено, когато въглените, горящите съчки и пепелта го обвиха като дреха и стегнаха хватката си. Хвърли се на земята и започна да се търкаля, опитвайки да угаси изгарящите пламъци, ала напразно. След мъчително дълга агония чудовището най-сетне замря; гладният огън запращя по-силно и го погълна за секунди.
Междувременно Лейн се беше хвърлил в помощ на Лотар. Брадвата му се спусна безмилостно към оцелелия трол. Звярът изкрещя и отстъпи. Краткият миг на колебание бе достатъчен за шампиона на кралството. Той се шмугна под копието, мечът му описа прецизна дъга и гладко отдели главата на трола от раменете му. Грозното лице се мярна още веднъж-дваж, докато се търкаляше към храстите, после изчезна в тях.
Въпреки че кървеше от нанесените рани, Лейн потупа рицаря по гърба. Явно се опитваше да го подразни, задето се е замотал толкова дълго с някакъв прост трол, обаче Лотар го усмири с жест, сочейки Медив.